Сковава студ човешките сърца,
много завист и закани има.
Усмивки ли? Намръщени лица.
Вилнее вън свирепа зима.
Мразя тази сатанинска злоба,
изригнала като вулкан във нас.
Тя ще ни преследва чак до гроба,
до нашия последен смъртен час.
Черни мисли. Стига песимизъм.
Трябва малко вяра във Човека.
Светли мисли. Много оптимизъм!
Злото да пропъдим надалеко.
Във небето слънцето съзирам,
светлина изгрява над Земята пак.
В тази тъмна и студена зима
чезне многолетен и злокобен мрак.
» обратно