Отмина слънчевото лято,
то тръгна и го няма вече.
Излитна като птиче ято,
изчезна някъде далече.
Със тебе скитахме свободно…
Спомни си хубавите дни –
как ясен беше небосвода,
морето плискаше вълни.
Върни се пак, ти наше лято,
отново да синей небето.
С вълшебна мантия в позлата
ти спомен жив си във сърцето.
» обратно