На Мария
Колко станаха? Двадесет и осем?
Толкова се завъртяха те, нали?
В този ден като на лента
се нижат твоите години
на детство и учение,
и първите ти стъпки във живота.
А лентата върти се бавно,
миналите спомени възкръсват…
Спира изведнъж и на екрана,
залян от светлина аз виждам:

Деветдесет и осма,шести юни.
Голяма маса, празник, много гости.
Обичната ти баба е сред нас.
От тежка болест повалена,
намерила последни сили
за празника на внучката Мария.

След това замина. Там, в небитието
До последния си ден се радваше, че вижда
как стъпваш уверено и дръзко
по трудния житейски път.
А ти си млада, още много млада.
Животът е пред тебе, днес и утре.
Ти само си на двадесет и осем…