Яворова дарба –
няма я във мене,
стихове да пиша
за твоите очи.
Но ще се опитам
с думи поетични
чистия им блясък
в слово да превърна.
Близо до вълните
на морски бряг златист
стояхме ти и аз,
гледахме морето.
Във миг един съзрях
в очите – езера
блясък от небето
и слънчеви лъчи.
А морските вълни
играеха във тях
в поток от светлина,
нежност и усмивка.
Очите ти искрят –
образ чист, кристален
на любещо сърце,
на чувствена душа.
» обратно