Езерата край Бургас изпърво са били езера, свързани направо с морето, а по-сетне се отделили от него с пясъците, натрупани от морските течения и бризи. Първоначално двете езера Мандренско (Мандра) и Бургаско (Вая) са били общ морски залив, който е миел полите на Върли бряг; дотам някога се е простирал навътре в сушата целия Бургаски залив. Но с течение на времето тук се натрупала блатлива почва и се оформили сегашните две езера, разделени помежду си чрез пясъчна ивица, широка четири километра. По-тесни пясъчни ивици ги отделят от морето. Тия езера и сега се изпълват с речни наноси, но по-бавно.
Бургаското езеро (Вая) е най-голямото. Площта му е 28 кв. км. То е плитко до един метър, затова както и другите езера, понякога се нарича и блато. Айтоската и други рекички го пълнят постоянно с наноси. През лятото реките намаляват и в блатливото езеро навлиза и морска вода. И тук тясното отточно гърло на езерото е затворено с плетова мрежа, която позволява на рибата да навлиза напролет, но препречва обратния и път към морето. След като се угои, тя се лови.

Бургаското езеро или Вая е плитък лиман на брега на Черно море, зап. от Бургас. То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, ш. 2,5 - 5,0 км., площ 28 кв. км, дълб. до 13 м. Отделено е от морето посредством пясъчна коса. Образувано в края на плиоцена. Солеността на водата е около 4 - 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. Подхранва се предимно от речните води. В зап. част се вливат Айтоска река, Съндердере и Чукарска река. Прехвърлят се пресни води и от Мандренското езеро, превърнато в язовир. Дъното покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Бреговете му са обрасли с водолюбива растителност, главно тръстика. Сега водите са силно замърсени. Зарибява се с шаран. В езерото гнездят 254 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България.

Източник: http://www.nasamnatam.com/.