ТРАПЕЗА ЗА СВОИТЕ

               На брат ми

Трапезата на своите приготвих -
събрах, каквото Господ дал!
Ще дойдат моите деца, ще хвърлят котва
с палтата - в коридора зашумял!

И брат ми ще пристигне - с куфар отдалече
и зажаднял за слово, от вратата ще ечи!
А мама - със усмивката на мъдра вечер
ще среща всички и по навик ще гълчи!

Приятели навярно ще наминат -
набързо - колкото да поздравят,
но ще останат пак на чаша вино,
от думите ми сгрени,
                        и от моя свят!

За всички хляба топъл ще разчупя
и ще напълня весели блюда!
И къщата ни ще звучи - в уюта
на мили погледи и доброта!
        
И само сянката на татко - и невидима, и зрима
в люлеещото се кресло ще бди!
Той завеща ни тези вечери любими
и къщата с отворени врати!


Тази статия е разглеждана: 2544 пъти



» обратно