Сол от Атанасовското езеро се вади от 1905 година

Отначало производството на сол е монопол на държавата, но впоследствие тя го вдига

През 1905 г. фирма „А. Илиев и Сие” от Варна сключва договор с държавата, посредством Лазар Паяков от Министерство на финансите, за „отдаване на концесия за срок от 30 години на Атанаскьойското езеро при Бургас за превръщането му в солници за добиване на морска сол”.

От 6 октомври 1905 г. във фирмата се включва и И. С. Туршу, руски поданик. Фирмата започва да работи под името „А. Илиев и Сие И. С. Туршу”. Единственият й предмет на дейност е добиване на сол от Атанаскьойското езеро.

В началото фирмата среща големи трудности. Солта се добива по руски образец, но тъй като климатът тук не съответства на тамошния, производството не върви добре. Ценна помощ оказва Ю.Тришкой от Русия, който става управител на солниците. Благодарение на него се повишава значително добива на сол.

Солниците по това време се експлоатират главно от Туршу, който има вече 70 % от акциите. През 1914-16 г. падат проливни дъждове, които разрушават част от съоръженията, нивото на езерото се повишава и в него нахлуват значителни количества сладка вода.
Пагубно влияние оказва и войната. Управителят на солниците, като всички други руски поданици, е арестуван и изпратен във вътрешността на страната. Солниците остават без ръководство. Почти цялата работна сила се разпилява  следствие на мобилизацията. Околното население се възползва и нанася огромни щети, като ограбва съоръженията. Изпратени са пленници, за да ги възстановят, но всички опити за това остават без резултат.

В такова положение солниците се намират до 1925 г., когато държавата назначава комисия за проверка на състоянието им и ги отдава на концесия на Акционерно дружество за търговски и индустриални ценности „Гларус” – Швейцария, клон София – Бургас.

Отначало производството на сол е монопол на държавата, но впоследствие тя го вдига и фирмата започва свободно да произвежда сол. Добиваната кристална морска сол от Атанаскьойското езеро се пласира из цялата страна.

През 1946 г. общината иска от Министерство на държавните имоти да й върне за вечно ползване солниците, отдадени на концесия на АД „Гларус”, като от чистия приход държавата да получава процент.

                  Откъс от книгата на арх. Деви Симеонов – „Бургас, поглед отвътре” (ИК „Знаци”)

http://factor-bs.com/news-10893.html



Тази статия е разглеждана: 2537 пъти



» обратно