новини
справочник
заведения
Археолози доказаха – символът на Бургас е на 19 века
Останките от кулата днес се извисяват на височина почти пет метра, откъм източната й страна археолозите са открили кладенец с диаметър 90 см.
Предшественикът и легендарен „кръстник“ на Бургас – кулата Пиргос/Бургос е на 19 века. Уникалното за Черноморието съоръжение обаче е било част от античната брегова инфраструктура, а не елемент от съседното укрепление. Това обяви вчера директорът на Регионалния бургаски музей н.с. Цоня Дражева.
Според учените разположеното в местността Пода съоръжение датира от II – III век. През V – VI век кулата е била сериозно реконструирана след опожарявания при различни варварски нападения и е използвана активно поне до средата на XV век.
По време на разкопките в основите на кулата са открити керамика от натрошени амфори и бронзова монета на римския император Антонин Пий, които доказват, че укреплението е изградено по време на неговото управление през 155 г.
Днес кулата е много добре запазена до височина почти 5 метра и има важно значение за реконструиране на укрепителната система на най-вътрешната част на Бургаския залив. Тя е квадратна със страна 6.4 метра. През Средновековието нейната височина вероятно е била стандартна за това време – 12-15 метра.
Основата на съоръжението е плътно изградена от големи каменни квадри, измазани с хоросан. Масивният градеж доказва, че тя е била предназначена да стои във високи води. Страните на кулата са точно ориентирани по посоките на света и според археолозите най-вероятно е служела да насочва плавателните съдове, които са влизали в отока на Мандренското езеро.
„Не бива да се забравя, че и Факийска, и Средецка река, които се вливат в езерото, са били в древността плавателни. От друга страна, оттук много по-бързо се е стигало през залива до територията на днешен Бургас, отколкото ако се заобикаля двадесетина километра по суша, чак през дигата край с. Новоселци.“, подчерта вчера Цоня Дражева.
Изследователите са на мнение, че кулата е имала сериозни навигационни задачи. Тя е била издадена 2 метра над водата и е предпазвала плавателните съдове от затъване в тресавищата и теченията. Най-вероятно огньове на най-горната й платформа са служили като ориентир през мъгливите дни и нощем.
Кладенец със соленосладка вода са открили археолозите край източната стена на кулата. Той е с диаметър 90 см и по всяка вероятност е бил на разположение на чакащите да преминат отока пътници. Хипотезата се подкрепя от изсечения между кулата и високия бряг кей, както и намерените около него няколко полувкопани хижи.
От тях са запазени само подовите нива със следи от огнища, овъглени дървени греди и плетове от стените и леките едноскатни покриви. Останки от керамични съдове, животински кости, железни предмети и монети показват, че хижите са използвани от пътници, възнамеряващи да преминат със салове на северната част на Бургаския залив.
В непосредствена близост до кулата – само на десетина метра в североизточна посока – експедицията открива втора, по-малка кула, която обаче е част от голямо укрепление. Тя е имала изцяло защитни функции, свързани с охраняване на сигналната кула и пътя към вътрешността на сушата. И двете кули са част от характерните за римската епоха бурги - вид укрепления с малък военен контингент до една кохорта - около 60 души, строени край пътищата.
По думите на Цоня Дражева изграждането на подобни укрепления по нашите земи се свързва с управлението на римския император Антоний Пий /132-165 г./. Именно при неговото управление е построен бургът в м. Пода през 155 г., посочва античен надпис, съхраняван в Археологическата експозиция на музея.
Сериозна изненада за изследователския екип е откриването на погребение от трети век преди новата ера на тракийски воин с много рядко срещан меч - тип ромфея, използван и от гладиаторите.
Ромфеята е била хладно оръжие за близък бой, употребявано от тракийските племена още около 400 г. пр. Хр. Повечето ромфеи имали право или леко извито едностранно заточено острие, поставено върху прът, който бил значително по-дълъг от острието.
Ромфеята всявала ужас най-вече заради поразяващата сила на острието, осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн. Ромфеята предизвикала единствената документирана промяна във въоръжението на римската армия, след като се сблъскали с новото непознато оръжие, римляните подсилили шлемовете си с допълнителни решетки, за да устояват на ударите на фалкса.
„Това погребение отново поставя въпроса за местонахождението над древното тракийско селище, което без съмнение е съществувало на територията на днешния Бургас. Има открити тракийски светилища на Шилото и в с. Твърдица, следователно някъде е имало и селище“, уверена е н.с. Дражева.
„Историческата значимост на новите археологически открития и непосредствената им близост до Природозащитен център „Пода“ е чудесна предпоставка за развиване на туризма в Бургаския регион", заяви вчера зам.-кметът Йорданка Ананиева. Експедицията, която е първи етап на проучването в този район, е финансирана от община Бургас. В момента специалистите мислят вече за социализирането и експонирането на находките. Задачата им ще бъде улеснена и от факта, че ареалът е определен за обществена зона – парк.
в. Фактор
» обратно
