Намира се на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция; 350 м н.в.
Население: 2951 жители
Единственият град в сърцето на българска Странджа. Разположен е в средата на котловина, между реките Резовска и Меча река. Околностите на Малко Търново предлагат богат избор на интересни места за почивка сред природата - запазени гористи райони с многобройни извори, параклиси, над 60 вековни дървета. Само на 5 км югозападно от града се намира най-високата точка в българска Странджа -  вр. Голямо градище (710 м), откъдето се открива просторна гледка към хълмовете на Странджа, а при ясен ден може да се види Черно море.

Планината бавно открехва хилядолетната си история. Посещението на археологическите обекти в околностите на града карат всеки, докоснал се до това уникално културно наследство, да се връща тук отново и отново, за да преживее за кой ли път невероятното “пътуване през вековете”.

Откритите многобройни находки, архитектурни детайли и скулптури свидетелстват за богато древно селище, чийто икономически възход е определен от разположението му на кръстопът, от обширното железорудно поле, гъстите дъбови гори и големите находища на мрамори и гранит. Пътни артерии са го свързвали с Адрианопол, Бизия, Аполония, Деултум, Марцианополис.

Съвременният град възниква около 1630 г.

Днес М. Търново е изходен пункт към селата Бръшлян - архитектурен резерват, Стоилово, Сливарово, Граматиково през м. Качул, а също за посещения на обекти в съседна Турция: гр. Къркларели (Лозенград) - областен център; гр. Визе – централната резиденция на тракийската династия Асти (Бизия), с останки от единственият древен амфитеатър на територията на Странджа (ІІ в.сл.Хр.), от древна крепост, църквата “Св. София” (VІ в); пещера “Дупница”; с. Къйъкьой (древният Салмидесос и средновековна Мидия), със скален манастир “Св. Никола” (VІ в), Одрин и Истанбул.

Край гр. М. Търново достъпни за посещение са параклисите “Св. Богородица” – на 3 км северозападно от града в м. Пейково. “Божейме” – на 3 км югоизточна посока, в м. Църногорово. Там от старо време е имало манастирче с аязмо. В началото на ХІХ в. тук ставал голям панаир, на който идвали хора от околните села. Днес параклисът е възстановен и се посещава на празника Възнесение Господне (Спасовден).

Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служел и за аязмо, където се извършвали молебени за дъжд.

Източник:
http://www.strandja.bg/malko_tarnovo_bg.html