Созопол

Най-ранните заселници на този район са Тракийските племена. През 7-ми век пр.Хр. Гръцки колонисти се заселили там и нарекли града на името на техния бог Аполон - Аполония. В чест на Аполон те поръчали на скулптура Каламис да направи 13 метра висока статуя от бронз.

Созопол се развил главно като търговски център на мед, вълна, царевица, вино, зихтин, платове, бижута и керамика. Аполония често изпадала в икономически и политически кризи, а дори и понякога във войни - най-често със Дорийците - жителите на Месембрия(Несебър).

Аполония често сменяла своя господар. По времето на Александър Велики териториите й били част от Македонската държава, след това попаднал под владичеството на Римската империя и бил полу-разрушен(през 1в. пр.Хр.). Тогава военният управител на града в символ на попедата си изпратил статуята на бог Аполон.

Аполония била толкова напренала и добре развита че дори основала своя собствена колония - Анхиало(Поморие).

След това към 5 в. от н.е. той бил завзет от Византия, доакто не по-късно не станал част от България по времето на Хан Крум. През 14 век бива почти разрушен след атаката на флотата на Генуа. По-късно е завладян и продаден на рим от рицарите на Амадеус, господар на Савой. След дълга обсада градът най-накрая пада под Османско иго през 1453. От тогава са се строяли само дървени къщи, някои от които все още могат да се видят в старата част на града. След Освобождението той се бил превърнал в малко рибарско селище, но само за да стане най-големия център на риболова по Българското черноморие, а също така и привлекателна Туристическа дестинация за повеето туристи пристигащи в България.