Бургас-Александруполис на кръстопът

Вече и немските подизпълнители се чудят кому е нужно толкова мащабно съоръжение срещу 35 милиона годишно
След като на 5 юли България избра новите си политически водачи, живеещите  по Южното Черноморие се сетиха и за проекта „Бургас-Александруполис“, в очакване на по-различно отношение на държавата по този проблем. Какво се случи след ключовата дата.
 
От една страна изпълнителите на проекта от „Транс-Болкан пайплайн“ (ТБП) организираха на 9 юли публично обсъждане.Обругано от протестни действия. От друга страна миналата седмица Община Бургас получи  становището на БАН за петролопровода.
Публичното обсъждане, което искаха да направят изпълнителният директор на ТБП Пламен Русев и подизпълнителите от немската инженерно-консултантска фирма ILF, претърпя фиаско. То бе предшествано от два протеста на граждани – първо пред областната управа, а след това и пред хотел „Мираж“ непосредствено преди срещата с обществеността. На самото обсъждане презентацията на изпълнителите на проекта бе прекъсната малко след нейното начало от призива на бургаския еколог Манук Манукян да напуснат залата и да не се занимават повече с тръбата.
В определени моменти част от присъстващите едва бяха удържани да не линчуват  представителите на ТБП и немските им подизпълнители. В крайна сметка нормална публична дискусия така и не се състоя.
Кристиян Хайнц от ILF сподели след това, че не е очаквал такова посрещане от бургазлии.
Ако не друго, то след злополучната дискусия стана ясно, че за компанията ТБП, в която Русия държи мажоритарния дял, вариант за разтоварване на пристанище е икономически неприемлив. При него, за да се осигури запълване на целия дебит на петролопровода до Александруполис, ще е необходима мащабна драгажна дейност за удълбочаване на подхода към нефтеното пристанище, така щото на пирса да могат да подхождат огромните супертанкери. Самата инфраструктура на пристанището в Росенец ще трябва да бъде подсилена и разширена, за да може да поеме морските „чудовища“. За ефективната експлоатация на петролопровода, е нужно той да бъде захранван постоянно от няколко танкера едновременно. Маневрите по заставане на големите нефтовози на кей отнемат много време, като се започне с подхождането в залива, та се стигне до самата швартова операция на пирса. Това не са обикновени кораби. Те са огромни и превозват опасен товар. Затова изискванията към тяхното маневриране в рейда и пристанищата са доста по-завишени. Далеч по-опростена е схемата с швартоване на монобуй. При нея маневрирането на корабите за скачване с буя е много по-бързо и лесно.  Да не говорим, че изграждането на съоръжението ще отнеме доста по-малко време и средства. Полагането на тръби по дъното на залива съвсем не е толкова скъпо, колкото удълбочаването на гавана и разширяването на нефтеното пристанище.
Проблемът пред проектантите може да се окаже новата власт в България, тъй като БСП бе брутално изпратена в опозиция. Бойко Борисов е все още непредсказуем като премиер-министър. Генерала се закани да преразгледа руските енергийни проекти. Няма причина сред заподозрените да не попадне и петролопровода „Бургас-Александруполис“. Още повече, че Бойко има пълно доверие на бургаския кмет Димитър Николов, който се приема като отколешен враг на тръбата.
Миналата седмица в Бургаската община пристигна становището и на Българската академия на науките, подписано от председателя й акад. Никола Съботинов. В него е изразена тревогата на учените, че правителството не предоставя пред обществото анализите (политически, социално-икономически, екологични) за ползите, щетите и рисковете от проекта „Бургас-Александруполис“, ако изобщо има такива анализи. От БАН твърдят, че единствено те имат пълен комплект от данни, нужни за изготвяне на обективно правителствено становище за смисъла на петролопровода.
Според академиците влиянието на „Бургас-Александруполис“ ще е значително по степен на въздействие и мащаб (район на въздействие).Това е валидно и за трите етапа - процеса на изграждане, на експлоатация и демонтаж (рано или късно петролът ще секне). За щетите при евентуални аварии е сигурно – те ще са екологични катастрофи от невиждан за страната ни мащаб.
Учените са особено обезпокоени за частта от съоръжението, която ще е позиционирана в морето и крайбрежната зона. Според тях, независимо от предохранителните мерки, при прехвърлянето на големи обеми, не може да се елиминира риск от разлив на значителни количества нефт.
В становището си БАН заключава, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на рисковете, включително социалните, както и подробен икономически анализ.
В крайна сметка в общественото пространство, по въпроса за проекта „Бургас-Александруполис“ витаят три мнения. Първото е на ТБП, и то е непреклонно – разтоварване с буйове. Срещу него обаче са изправени цялото Южно Черноморие, БАН, а вероятно и новото правителство.
Вторият вариант – разтоварване на пристанище, е допустим за част от обществеността. Той обаче е категорично неприемлив за ТБП.
Третото становище е най-радикално, и то е за пълен отказ от проекта. Това е мнението в няколко общини, като Поморие, Несебър и Созопол например, а и на всички занимаващи се с туризъм, заради заплахата за техния бизнес. Така мислят и голяма част от тези, които твърдят, че предпочитат разтоварване на пристанище, защото те знаят, че това няма как да се случи.
Най-радикалното трето мнение може да се окаже и най-логично в крайна сметка. Защото дори и германските подизпълнители от ILF изразиха искрено учудване, за какво е нужно на България такова огромно по мащаб рисково съоръжение, което ще й носи само 35 милиона долара годишно, и то в най-добрия случай.