В природата има 8 вида пеликани, от който в България се срещат розови и къдроглави. Те обитават влажните зони поЧерноморското и Дуавското крайбрежие и по-рядко тези във вътрешноста на страната.

През послвюедните години все повече нараства значението на Бургаските езера и пеликаните - те са важно място за почивка и хранене на мигриращите розови и на зимуващите къдроглави пеликани.

Влажнитезони зони околоБургас (Поморийско и Атанасовско езеро, Вая и Мандра) образуват най-интересния комплекс от такива местообитания в България, с голямо значение за водолюбивите и мигриращи птици. Резерватът "Атанасовско езеро" е птичи рай, със своите над 310 вида птици. Поморийското езеро е предложено за защитена територия и очаква своето скорошно обявяване. Част от Бургаското езеро е защитена местност - "Вая", а комплексът Мандра включва няколко защитени територии - Пода, устие на р. Изворска и предложената за защитена местност"Узунгерен".

Пеликаните
Те са едри птици (5-13 кг) с масивно тяло, дъляг клюн и характерна кожена торба. Имат големи и широки крила, които са приспособени за дълаг и реещ полет.Плавателната ципа и късите крака им служат добре във водата, но на сушата ги правят тромави и с клатушкаща се походка. Пеликаните са мълчаливи птици, издават приглушени и еднообразни звуци (подобни на мучене на крава), когато са в гнездовите колони. И при двата вида няма разлика между мъжките и женските, а само между възрастни и млади птици.

Пеликаните са рибоядни, но не са заплаха за риболовците, защото използват най-често плевелна риба. При хранене и двата вида потапят главата си и дългата си шия.

Къдроглавите пеликани ловуват поединично, а розовите групово, като образуват ветрило, често заедно с големите корморани.

Къдроглави пеликани
В Европа има над 1000 гнездещи двойки, и то предимно на Балканския полуостров и Русия. У нас този вид гнезди в резервата "Сребърна" - средно 80 двойки, а във бургаските езера само зимува. Между 400 и 600 птици нощуват в резервата "Атанасовско езеро" и ежедневно прелитат над Бургас, за да се хранят и почиват във Вая и Мандра.

Къдроглавите пеликани са едни от най-едрите птици в България - дължината на тялото им е 160-180сантиметра, а размахът на крилете е с удивителния размер от 270-330сантиметра

Розови пеликани
Най-големите гнездови колонии на розовия пеликан в Европа се намира в делтата на река Дунав. В България е изчезнал като гнездещ, но в миналото е имало колонии в Мандренското езеро. Влажните зони около Бургас са основен пункт по време на миграцията към зимуващата на вида в Африка. Всяка есен оттук преминават повече от 30 000 розови пеликани, голяма част, от които пренущуват в езерата. Напоследък все повече птици остават през цялото лято(само през 1999 година те бяха над 10 000).

Розовите пеликани са по-дребни от къдроглавите - дължината на тялото им е 140-175 сантиметра, а размахът на крилете 245-295 сантиметра.

И двата вида са под закрилата на Закона. Къдроглавият пеликан е застрашен и в световен мащаб. При нарушения глобата и обезщетението са съответно 500 лева(за розовия) и 1000лева(за къдроглавия). Включени са в червената книга на България.

Как да различим двата вида?

Ако наблюдаваме птиците кацнали:

Възрастният розов пеликан в началото на размножителния период е с нежно розово оперение, дълъг кичур от пера на темето, яркожълта кожена торба, яркочервени крака, няма пера около очите. През останалото време е без розов оттенък, без кичур и с бледожълта торба.

Възрастният къдроглав пеликан в началото на размножителния период има сиво-бяло оперение, бледожълт клюн с оранжев нокът на върха, яркочервена кожена торба и оловно сиви крака. По темето има множество дълги и къдрави пера, които впоследствие изчезват, а торбата става жълта

Младите розови пеликани след излитането от гнездовите колонии имат тъмнокафяво до черно оперение, а младите къдроглави пеликани са светли, със сиво-кафяви петна по горната страна на тялото.

Ако наблюдавате птиците в полет

Подреждат се в дълги, разтегнати вериги, а големите им атя могат са наброяват 2-3хиляди птици. Полетът им е пасивен - реят се с широко разтворени криле, в спираловидни кръгове(така набират височина), а ко0агто планират, постепенно се спускат към земята.

При розовия пеликан задната част на крилата отдолу е черна, а при къдроглавия - сиво-бяла.

При младите птици тази разлика е много по-слабо изразена.

Безпокойство в местата за хранене, почивка и нощуване. Незаконно отрстрелване по време на миграция и зимуване. Замърсяване на водоемите, най-вече с нефт и нефтени продукти, които са фатални както за пеликаните, така и за всички живи организми, които ги обитават.