новини
справочник
заведения
С уникален метод студент от БСУ лекува наркозависими
08 Февруари 2007, Четвъртък
Терапията по американско-европейски модел се прилага за първи път в Бургас
По нов, нереализиран досега в Бургас, метод започва да лекува наркозависими студентът от БСУ Илиян Илиев със своя екип. Дипломиран бакалавър по социални дейности, Илиев в момента завършва магистратура. Специализирал е “Поведенчески стратегии при работа със зависимости” при проф. Игор Куценок от Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ, и конгнитивна психотерапия, има научни публикации и дългогодишен опит в работа с наркозависими в България и чужбина.
Сегашният проект, който реализира, е разкриване на дневен център, в който ще работи терапевтична група от зависими към “твърдата” дрога, преимуществено хероин. Самите участници ще се включат напълно доброволно. През целия курс на лечение, който се предвижда да бъде в рамките на 6-8 месеца, те ще имат възможност да работят, тъй като ежедневните сбирки са от 18 ч.
Разбира се, тази програма повече наподобява училище - идеята е с нейна помощ хората да развият едни житейски, социални умения. Това са неща, които те или са забравили, или не знаят как да направят. Наподобява едно училище, в което ти се научаваш да се справяш малко по-добре със своята емоционалност, започваш да научаваш как да наблюдаваш себе си, започваш да се научаваш на елементарни техники за справяне с проблемите в обществото, в семейството или в приятелския кръг, посочва Илиев.
Подборът на членовете на терапевтичната група е основно по критерия възможност да започнат лечение, защото част от зависимите имат много силна склонност към веществото и за тях е немислимо да издържат една седмица или десетина дни, без да взимат, дори и да нямат абстиненция. А през месеците на участие в групата те не трябва да употребяват дрога.
“На практика самото тяхно заболяване е болест на поведението. Зависимостта към дрогата обаче е симптомът на болестта. Защото има зависимости, които по никакъв начин не са свързани с дрога, но поведението е много подобно.
Ако разгледаме една зависимост към хероина и един човек, който има хазартна зависимост, ние ще открием много общи неща относно поведението, относно отношението към заобикалящото го... Може да се каже, че онова, към което зависимият се пристрастява – дали наркотик, алкохол или хазарт, примерно - е неговото убежище от ежедневието, от дефицитите, които има, от неумението да се справя с проблемите”, твърди Илиян Илиев.
Според специалистите много е важен фактът, че умението да правиш избор като цяло, т.е. какво да правиш със себе си, е социално умение – то се учи и се развива. А невинаги в живота на подрастващите те имат възможност това да го наблюдават. Тези младежи навлизат в една възраст, в която експериментирането е съвсем нормално поведение.
Експериментира се с какво ли не – с дрехи, с музика, със запознанства, със секс, с поведение към авторитети и с какво ли още не. Това е единствената причина, поради която младите хора се запознават с дрогата, но това далеч не е единствената причина, поради която стават зависими.
Експертът е категоричен, че опитването на дрога не е опасно за подрастващите. Проблемът е, че много хора, дори и учители, не могат да правят разлика между употреба, злоупотреба и зависимост към дрогата. И много често, когато един човек е взел наркотик, той се разглежда като наркоман.
“В обществото има една такава инерция. Например, правят се статистики колко ученици взимат дрога. Пуска се един въпросник и се оказва, че еди-какъв си брой от децата са пробвали наркотици. За съжаление автоматично се приема от масовото съзнание, че след като 60 от сто деца са пробвали дрога, то те вече са наркомани или са поне потенциални такива.
На практика обаче реалната статистика показва, че едва 10-12 процента от хората, които някога са се надрусвали, развиват зависимост или продължават да употребяват. Като говорим за 60 от сто човека, че са се друсали, това съвсем не означава, че това са наркомани –защото ако нямаше дрога, те или щяха да ходят на “едноръките бандити”, или щяха да се напиват всяка вечер вкъщи. Но като че ние сме склонни с по-леко око да гледаме на другите видове зависимости, а не както на наркотиците. Може би и защото е един сравнително по-нов вид”, смята Илиян Илиев.
За своите пациенти твърди, че това са хора, които все още имат ресурса да се изправят в група с подобни хора, те все още имат социални умения, имат и други интереси освен дрогата. Нямат натрупана агресия все още. Има хора, които са взимали няколко години, но сега са в период, в който не са взимали пет-шест месеца – те са преминали един сериозен възстановителен период, но идват и казват – не се чувствам добре, започвам да сънувам, че се друсам.
Според него времето не лекува тази болест. Дори ако в продължение на дълъг период човек е откъснат от дрогата в някакъв вид изолатор. Например на село, там няма дрога, няма ги приятелите му. Хората разчитат, че когато измине определен период от време, този човек ще забрави за дрогата. Или пък че си е извадил поука колко е лошо да се друса и вече няма да посегне. “Тъй като ние много добре знаем, че това е болест на поведението – щом човекът посяга към дрогата, значи тя му дава нещо. Ако ние не разберем какво е това нещо, което му дава, независимо дали става дума за алкохол, хазарт или дрога, няма никаква логика да си мислим, че откъсването от средата ще помогне. Когато го върнем обратно в средата му, ние връщаме абсолютно същия човек.
Ако имаме възможност да наблюдаваме човека през тази една година на изолация, ние ще видим, че това е същият наркоман – единствената разлика е, че в момента не взима наркотици. Но поведенчески той се отнася по същия стар начин със себе си, с другите и т.н.”, категоричен е специалистът.
Идеята на новата програма е да бъдат насочени уменията на болните в посока как те да се научат, когато им се прииска дрога, да се справят с това желание. Защото ако днес само стискат зъби, утре това ще се повтори. Пак ще стискат зъби, но на петия или десетия ден няма да издържат. Просто колкото и да не искат да не се връщат към дрогата, те не знаят как да не го правят.
На практика лечебният метод е своеобразна компилация на американски и европейски опит. Самият Илиян Илиев има неколкогодишен опит в работата си в т.нар. Къща “Феникс” - затворена терапевтична общност, създадена край София по задокеански модел, практикувал е и в наркокомуна в Италия. Според него центрове от типа, който се организира в Бургас, съществуват по целия свят. Но тъй като те са съобразени със субкултурата в дадената държава, имат много разлики един с друг. Например, американската система е малко по-военизирана. Това го правиш добре – получаваш награда, онова не го правиш добре –получаваш наказание. Американците са обаче хора, чийто живот е така устроен, че те много ясно разбират тези послания.
Един от възловите моменти в програмата е, че в нея деца и родители са един до друг. Зависимият не може да бъде “хвърлен” в обятията на специалиста, а родителите трябва да поемат своите отговорности. “Проблемът не е само в детето – проблемът е в семейството. В него има много неща, които са за правене и много неща, които не се вършат. Да не говорим, че до известна степен такова поведение подпомага задълбочаването на болестта. Чрез грешни подходи, които се възприемат. На всичко отгоре често родителите сами имат някакви дефицити, които може би се мултиплицират”, посочва Илиев.
Според него ефект от работата в дневния център може да се очаква в рамките на 60 процента “успеваемост”. Това е нормалният среден процент за огромната част от програмите за лечение на наркозависими по света. Но за да се “изчислят” действителните резултати, трябва програмата да се прилага поне две-три години.
Опасността от дрогите
- Дроги като хероина, алкохола или транквилизаторите водят до физическа зависимост и абстинентни симптоми.
- Дроги като амфетамините, екстази и кокаин са стимуланти (повдигащи) – те ускоряват жизнените функции и могат да бъдат особено опасни за хора, които имат проблеми със сърцето или кръвното налягане.
- Дроги като хероин, алкохол и инхаланти са депресанти (свалящи) – те забавят жизнените функции и смесването им (или употребата на голямо количество) е много опасно, защото може да доведе до пълно спиране на тези функции. Това е свръхдоза и завършекът е фатален.
- Халюциногените (LSD, магическите гъби) могат да накарат човек да се държи неадекватно и да прави опасни неща. Тези дроги, както и канабисът, са много опасни за хора с емоционални проблеми.
По нов, нереализиран досега в Бургас, метод започва да лекува наркозависими студентът от БСУ Илиян Илиев със своя екип. Дипломиран бакалавър по социални дейности, Илиев в момента завършва магистратура. Специализирал е “Поведенчески стратегии при работа със зависимости” при проф. Игор Куценок от Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ, и конгнитивна психотерапия, има научни публикации и дългогодишен опит в работа с наркозависими в България и чужбина.
Сегашният проект, който реализира, е разкриване на дневен център, в който ще работи терапевтична група от зависими към “твърдата” дрога, преимуществено хероин. Самите участници ще се включат напълно доброволно. През целия курс на лечение, който се предвижда да бъде в рамките на 6-8 месеца, те ще имат възможност да работят, тъй като ежедневните сбирки са от 18 ч.
Разбира се, тази програма повече наподобява училище - идеята е с нейна помощ хората да развият едни житейски, социални умения. Това са неща, които те или са забравили, или не знаят как да направят. Наподобява едно училище, в което ти се научаваш да се справяш малко по-добре със своята емоционалност, започваш да научаваш как да наблюдаваш себе си, започваш да се научаваш на елементарни техники за справяне с проблемите в обществото, в семейството или в приятелския кръг, посочва Илиев.
Подборът на членовете на терапевтичната група е основно по критерия възможност да започнат лечение, защото част от зависимите имат много силна склонност към веществото и за тях е немислимо да издържат една седмица или десетина дни, без да взимат, дори и да нямат абстиненция. А през месеците на участие в групата те не трябва да употребяват дрога.
“На практика самото тяхно заболяване е болест на поведението. Зависимостта към дрогата обаче е симптомът на болестта. Защото има зависимости, които по никакъв начин не са свързани с дрога, но поведението е много подобно.
Ако разгледаме една зависимост към хероина и един човек, който има хазартна зависимост, ние ще открием много общи неща относно поведението, относно отношението към заобикалящото го... Може да се каже, че онова, към което зависимият се пристрастява – дали наркотик, алкохол или хазарт, примерно - е неговото убежище от ежедневието, от дефицитите, които има, от неумението да се справя с проблемите”, твърди Илиян Илиев.
Според специалистите много е важен фактът, че умението да правиш избор като цяло, т.е. какво да правиш със себе си, е социално умение – то се учи и се развива. А невинаги в живота на подрастващите те имат възможност това да го наблюдават. Тези младежи навлизат в една възраст, в която експериментирането е съвсем нормално поведение.
Експериментира се с какво ли не – с дрехи, с музика, със запознанства, със секс, с поведение към авторитети и с какво ли още не. Това е единствената причина, поради която младите хора се запознават с дрогата, но това далеч не е единствената причина, поради която стават зависими.
Експертът е категоричен, че опитването на дрога не е опасно за подрастващите. Проблемът е, че много хора, дори и учители, не могат да правят разлика между употреба, злоупотреба и зависимост към дрогата. И много често, когато един човек е взел наркотик, той се разглежда като наркоман.
“В обществото има една такава инерция. Например, правят се статистики колко ученици взимат дрога. Пуска се един въпросник и се оказва, че еди-какъв си брой от децата са пробвали наркотици. За съжаление автоматично се приема от масовото съзнание, че след като 60 от сто деца са пробвали дрога, то те вече са наркомани или са поне потенциални такива.
На практика обаче реалната статистика показва, че едва 10-12 процента от хората, които някога са се надрусвали, развиват зависимост или продължават да употребяват. Като говорим за 60 от сто човека, че са се друсали, това съвсем не означава, че това са наркомани –защото ако нямаше дрога, те или щяха да ходят на “едноръките бандити”, или щяха да се напиват всяка вечер вкъщи. Но като че ние сме склонни с по-леко око да гледаме на другите видове зависимости, а не както на наркотиците. Може би и защото е един сравнително по-нов вид”, смята Илиян Илиев.
За своите пациенти твърди, че това са хора, които все още имат ресурса да се изправят в група с подобни хора, те все още имат социални умения, имат и други интереси освен дрогата. Нямат натрупана агресия все още. Има хора, които са взимали няколко години, но сега са в период, в който не са взимали пет-шест месеца – те са преминали един сериозен възстановителен период, но идват и казват – не се чувствам добре, започвам да сънувам, че се друсам.
Според него времето не лекува тази болест. Дори ако в продължение на дълъг период човек е откъснат от дрогата в някакъв вид изолатор. Например на село, там няма дрога, няма ги приятелите му. Хората разчитат, че когато измине определен период от време, този човек ще забрави за дрогата. Или пък че си е извадил поука колко е лошо да се друса и вече няма да посегне. “Тъй като ние много добре знаем, че това е болест на поведението – щом човекът посяга към дрогата, значи тя му дава нещо. Ако ние не разберем какво е това нещо, което му дава, независимо дали става дума за алкохол, хазарт или дрога, няма никаква логика да си мислим, че откъсването от средата ще помогне. Когато го върнем обратно в средата му, ние връщаме абсолютно същия човек.
Ако имаме възможност да наблюдаваме човека през тази една година на изолация, ние ще видим, че това е същият наркоман – единствената разлика е, че в момента не взима наркотици. Но поведенчески той се отнася по същия стар начин със себе си, с другите и т.н.”, категоричен е специалистът.
Идеята на новата програма е да бъдат насочени уменията на болните в посока как те да се научат, когато им се прииска дрога, да се справят с това желание. Защото ако днес само стискат зъби, утре това ще се повтори. Пак ще стискат зъби, но на петия или десетия ден няма да издържат. Просто колкото и да не искат да не се връщат към дрогата, те не знаят как да не го правят.
На практика лечебният метод е своеобразна компилация на американски и европейски опит. Самият Илиян Илиев има неколкогодишен опит в работата си в т.нар. Къща “Феникс” - затворена терапевтична общност, създадена край София по задокеански модел, практикувал е и в наркокомуна в Италия. Според него центрове от типа, който се организира в Бургас, съществуват по целия свят. Но тъй като те са съобразени със субкултурата в дадената държава, имат много разлики един с друг. Например, американската система е малко по-военизирана. Това го правиш добре – получаваш награда, онова не го правиш добре –получаваш наказание. Американците са обаче хора, чийто живот е така устроен, че те много ясно разбират тези послания.
Един от възловите моменти в програмата е, че в нея деца и родители са един до друг. Зависимият не може да бъде “хвърлен” в обятията на специалиста, а родителите трябва да поемат своите отговорности. “Проблемът не е само в детето – проблемът е в семейството. В него има много неща, които са за правене и много неща, които не се вършат. Да не говорим, че до известна степен такова поведение подпомага задълбочаването на болестта. Чрез грешни подходи, които се възприемат. На всичко отгоре често родителите сами имат някакви дефицити, които може би се мултиплицират”, посочва Илиев.
Според него ефект от работата в дневния център може да се очаква в рамките на 60 процента “успеваемост”. Това е нормалният среден процент за огромната част от програмите за лечение на наркозависими по света. Но за да се “изчислят” действителните резултати, трябва програмата да се прилага поне две-три години.
Опасността от дрогите
- Дроги като хероина, алкохола или транквилизаторите водят до физическа зависимост и абстинентни симптоми.
- Дроги като амфетамините, екстази и кокаин са стимуланти (повдигащи) – те ускоряват жизнените функции и могат да бъдат особено опасни за хора, които имат проблеми със сърцето или кръвното налягане.
- Дроги като хероин, алкохол и инхаланти са депресанти (свалящи) – те забавят жизнените функции и смесването им (или употребата на голямо количество) е много опасно, защото може да доведе до пълно спиране на тези функции. Това е свръхдоза и завършекът е фатален.
- Халюциногените (LSD, магическите гъби) могат да накарат човек да се държи неадекватно и да прави опасни неща. Тези дроги, както и канабисът, са много опасни за хора с емоционални проблеми.
Прочетено: 8911 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
