Морето съединява всичко далечно
30 Май 2006, Вторник
Автор: Burgas Info
Под това мото в Несебър започна най-значимото събитие, с което общината отбелязва 50 години от обявяването на старинния Несебър за град – музей - Международния семинар Месемврия Понтика.
„Симпозиумът се провежда в една особена година за България и Несебър, очаквайки предстоящото присъединяване към ЕС. Естествено е да има въпроси в икономическа или законодателна област, но безспорен е фактът, че в една област страната ни и в частност Несебър сме отдавна в Европа и това е нашата култура. От тази гледна точка бихме били много благодарни на всички участници в симпозиума, които още веднъж ще покажат това, което притежава и създава България, за да се добие пълна представа за нашата традиция, бит, история и бъдеще.” С тези думи и пожелание за успешна и ползотворна работа, кметът Николай Трифонов официално откри престижния форум. Симпозиумът събра 18 видни учени в областта на античната, средновековната история и археология, 9 от които са чужденци.
Несебър има вече традиции в провеждането на международни научни прояви. От 1979 г. тук периодично се провежда международният семинар „България Понтика Меди Еви”/Черноморска България през Средновековието/. Участници и гости имаха възможността да чуят от акад.Васил Гюзелев – действителен член на БАН и съпредседател на организационния комитет, спомен – анализ на научните прояви в Несебър,
Настоящият международен семинар е продължение и модификация на „България Понтика”, провеждан 7 пъти на територията на община Несебър, превърнал се в институция, която събира елита на медиавистиката в Европа и САЩ. Чрез тази модификация искаме да ознаменуваме 50 годишнината от обявяването на Несебър за град – музей и да се възроди интереса към малко позабравената антична Месемврия. Това сподели акад.Васил Гюзелев на провела се днес пресконференция. Букет от изтъкнати специалисти в областта на историята и изкуството взеха участие в нея. Сред тях бяха проф. Хенриета Тодорова – член-кореспондент на БАН, проф.Иван Карайотов, проф. Петер Шрайнер /Германия/ - президент на международната асоциация за византийски проучвания, проф. Манфред Оперман от Университета в Хале, Германия, проф. Марк Крамаровский /Русия/ - дългогодишен сътрудник в Ермитажа, един от най-големите познавачи на изкуството през средновековието.
Според учените, античната Месемврия заема изключително важно място в историята на Несебър като град-музей, защото не само е най-продължителната историческа епоха и най-добре представена със своите паметници, но и защото античната Месемврия продължава своя исторически живот и в нашето съвремие. Макар центърът да е Несебър, докладите на участниците засягат цялото Черноморие, със стремеж да бъдат представени нови открития в областта на археологията и историята. Пример за това е „Храмът на Кибела” открит в Дуранкулак от проф. Хенриета Тодорова. Пещерният храм е изсечен на 25 м. в скала на остров в Дуранкулашкото езеро. Това е единствения изцяло проучен елинистически храм. Комплексът е уникален, единствен по рода си в цяла Европа.
Докладът на проф. Манфред Оперман, посветен на месамбрийски теракоти предизвика изключително голям интерес. Месемврия е известна не само с теракотите открити тук, но и с материалната си култура – надгробните плочи през римската епоха, разкошни изделия от преди няколко десителетия. Проучването на тези находки дават възможност да се видят връзките между Месемврия и останалите черноморски градове. Проф.Иван Карайотов представи доклад – обобщение за монетосеченето на Месамврия. Най-съществения момент е, че Месемврия започва да сече сребърни монети преди своите митрополии. За първи път тук е открита стреличка-монета и два фрагмента, които датират от началото на 6в.. Това говори за ранното разцъфтяване на града. В доклада се говори и за интензивното монетосечене през 3 в., когато се секат златни и сребърни монети. Сребърните монети стигат чак до Вавилон, месамврийска монета е намерена дори в Белгия, в светилище на галите, заяви проф. Карайотов.
Натъквайки се на хроника за Месемврия, от преди 30 години датират заниманията на проф. Петер Шрайнер с българското средновековие и конкретно с Месемврия. Тя е илюстрация за съществуването на извори точно на това място. Нещо, което до тогава не е било известно на историческата наука. Преди 20 години във ватиканската библиотека проф. Шрайнер открива сметководна книга, касаеща предимно южния бряг на Черноморието. Това дава тласък немският учен да анализира много текстове от византийската литература, които касаят Черно мора от 6 до 15 в.
Интересните доклади и представянето на новооткрития ще продължат и в следващите два дни в Несебър.
Учените се надяват симпозиумът да има своите продължения не само в национален, но и в широк международен мащаб в рамките на ЕС.
„Симпозиумът се провежда в една особена година за България и Несебър, очаквайки предстоящото присъединяване към ЕС. Естествено е да има въпроси в икономическа или законодателна област, но безспорен е фактът, че в една област страната ни и в частност Несебър сме отдавна в Европа и това е нашата култура. От тази гледна точка бихме били много благодарни на всички участници в симпозиума, които още веднъж ще покажат това, което притежава и създава България, за да се добие пълна представа за нашата традиция, бит, история и бъдеще.” С тези думи и пожелание за успешна и ползотворна работа, кметът Николай Трифонов официално откри престижния форум. Симпозиумът събра 18 видни учени в областта на античната, средновековната история и археология, 9 от които са чужденци.
Несебър има вече традиции в провеждането на международни научни прояви. От 1979 г. тук периодично се провежда международният семинар „България Понтика Меди Еви”/Черноморска България през Средновековието/. Участници и гости имаха възможността да чуят от акад.Васил Гюзелев – действителен член на БАН и съпредседател на организационния комитет, спомен – анализ на научните прояви в Несебър,
Настоящият международен семинар е продължение и модификация на „България Понтика”, провеждан 7 пъти на територията на община Несебър, превърнал се в институция, която събира елита на медиавистиката в Европа и САЩ. Чрез тази модификация искаме да ознаменуваме 50 годишнината от обявяването на Несебър за град – музей и да се възроди интереса към малко позабравената антична Месемврия. Това сподели акад.Васил Гюзелев на провела се днес пресконференция. Букет от изтъкнати специалисти в областта на историята и изкуството взеха участие в нея. Сред тях бяха проф. Хенриета Тодорова – член-кореспондент на БАН, проф.Иван Карайотов, проф. Петер Шрайнер /Германия/ - президент на международната асоциация за византийски проучвания, проф. Манфред Оперман от Университета в Хале, Германия, проф. Марк Крамаровский /Русия/ - дългогодишен сътрудник в Ермитажа, един от най-големите познавачи на изкуството през средновековието.
Според учените, античната Месемврия заема изключително важно място в историята на Несебър като град-музей, защото не само е най-продължителната историческа епоха и най-добре представена със своите паметници, но и защото античната Месемврия продължава своя исторически живот и в нашето съвремие. Макар центърът да е Несебър, докладите на участниците засягат цялото Черноморие, със стремеж да бъдат представени нови открития в областта на археологията и историята. Пример за това е „Храмът на Кибела” открит в Дуранкулак от проф. Хенриета Тодорова. Пещерният храм е изсечен на 25 м. в скала на остров в Дуранкулашкото езеро. Това е единствения изцяло проучен елинистически храм. Комплексът е уникален, единствен по рода си в цяла Европа.
Докладът на проф. Манфред Оперман, посветен на месамбрийски теракоти предизвика изключително голям интерес. Месемврия е известна не само с теракотите открити тук, но и с материалната си култура – надгробните плочи през римската епоха, разкошни изделия от преди няколко десителетия. Проучването на тези находки дават възможност да се видят връзките между Месемврия и останалите черноморски градове. Проф.Иван Карайотов представи доклад – обобщение за монетосеченето на Месамврия. Най-съществения момент е, че Месемврия започва да сече сребърни монети преди своите митрополии. За първи път тук е открита стреличка-монета и два фрагмента, които датират от началото на 6в.. Това говори за ранното разцъфтяване на града. В доклада се говори и за интензивното монетосечене през 3 в., когато се секат златни и сребърни монети. Сребърните монети стигат чак до Вавилон, месамврийска монета е намерена дори в Белгия, в светилище на галите, заяви проф. Карайотов.
Натъквайки се на хроника за Месемврия, от преди 30 години датират заниманията на проф. Петер Шрайнер с българското средновековие и конкретно с Месемврия. Тя е илюстрация за съществуването на извори точно на това място. Нещо, което до тогава не е било известно на историческата наука. Преди 20 години във ватиканската библиотека проф. Шрайнер открива сметководна книга, касаеща предимно южния бряг на Черноморието. Това дава тласък немският учен да анализира много текстове от византийската литература, които касаят Черно мора от 6 до 15 в.
Интересните доклади и представянето на новооткрития ще продължат и в следващите два дни в Несебър.
Учените се надяват симпозиумът да има своите продължения не само в национален, но и в широк международен мащаб в рамките на ЕС.
Прочетено: 3477 пъти