Напред към ЕС с патос и дрипав мокет

Какво е дереджето на бургаските театри, когато сме на една стъпка от лелеяните двери на големия евродом? Има ли надежда отдавна стартиралият ремонт на сградата на драматичния театър да стигне своя финал? Как се стопанисва огромната къща в центъра на града, където се помещава най-голямата културна институция в областта - Оперно-филхармоничното дружество? Оправдано ли е почти безгласното поведение на държавата, щом стане дума за културните институти? Дали пък няма да настъпи жадуваното оживление след сакралната дата 1 януари 2007 г.?... Тези и други въпроси придобиха нова актуалност неотдавна, когато при откриването на реконструираната сграда на софийския Театър "199" министър Стефан Данаилов каза, че през 2007 г. средствата за ремонт на театри, за реставрация и консервация на паметници на културата ще бъдат около 16 милиона лева. По думите му при настоящата субсидия за следващите три години ще има възможност за възстановяване и обновяване на голяма част от базата, дори посочи конкретни места - Пловдив, Русе. Според Данаилов необходими са инвестиции и за симфоничните зали, галериите и други културни институции. Той каза още, че са нужни допълнителни средства за подобряване на транспорта с цел по-мобилното представяне на българското изкуство. И тъй - защо министърът пропусна да съобщи Бургас, защо за него няма пари? "Невярна е информацията, че само тук материалната база е зле. Не мога да твърдя, че парите се дават, където не е нужно. Ако бях министър, по всяка вероятност и аз така щях да ги разпределя. Не мога да не адмирирам, че се решава въпросът с материалната база в страната. Вярно, на нас 7-8 г. ни се виждат много, но в Пловдив повече от 30 г. се борят да започне ремонтът на театъра, в Русе над 20 г. стягаха сградата, страшно е положението и в Музикалния театър в София. Е, не звучи патриотично, но е истина", заяви неочаквана позиция пред "Черноморски фар" директорът на ДТ "Адриана Будевска" Борислав Чакринов. Ако се върнем малко назад, ще разберем, че идеята за реконструкция и модернизация на сградата витае в публичното пространство още от 1998 г., когато директорът Чакринов встъпи в длъжност през май, а през септември огласи учредяването на сдружение "На брега". Проектът, представен тогава от арх. Людмила Кьосева и арх. Петко Йовчев, звучеше доста оптимистично и възможно най-скоро реализиран 100-процентово в рамките на 1-2 г. Промени в ръководството на Нефтозавода /откъдето се очакваше да дойде основният финансов ресурс/, а после и приватизацията му отдалечиха времето за финализиране на добрите намерения. През 2004 г. културното министерство отпусна целево 100 хиляди лева, към които трябваше да има още толкова /съобразно формулата по линия на "Красива България"/, но в последния момент обектът отпадна от проекта. Тогава театърът прибави още 20 хиляди от собствени приходи и с общата сума най-после покривът бе изграден, ремонтирани бяха и гримьорните. През 2005 и 2006 г. бургаската Мелпомена заживя в очакване да постъпят нужните неколкостотин хиляди левове, но това така и не се случи. Ако финансирането беше направено навреме, щяхме да сме забравили за ремонта, тъй като реално за него е необходимо време от една календарна година - за камерната зала, голямата зала, фоайетата, тоалетните. А сега положението е - на час по лъжичка, както има един лаф, работи се на парче само като дойдат пари. "Отдавна съм разбрал, че изходът е само един - театърът да влезе в нечий приоритет", заяви Чакринов и уточни, че тази година са поискали от Министерството на културата 250 хиляди лева, но са получили само 25 хиляди, с които са успели да подменят звуковата апаратура. Защо държавата се въздържа да насочи паричен ресурс към бургаския театър? Вероятно е в очакване да се сбъдне нещо, което от години стои на ниво дискусия - деактуване на сградата, и не иска да дава пари за нещо, което в един момент ще се окаже притежание на друг. От друга страна, отдавна се повтаря в публичното пространство, че ако имотът до бившия съд стане общинска собственост, то много по-бързо ще се намерят субсидии за финализиране на реконструкцията. Обаче не става така и може би по тази причина няма пари и от общинската хазна. Иначе по силата на договора за смесено финансиране общината се издължава до стотинка - месечно по около 11 хиляди лева за дейност плюс 25 хиляди за международния фестивал "На брега". За 2006 г. от министерството в касата на театъра са влезли към 360 хиляди лева, тях ги усвояват за заплати. "Зимният период при нас е най-ненормален за работа. Почти нищо не може да се планира, защото няма пари. Немислимо е да поканя на гастрол режисьор, защото трябва да му създам нормални условия за работа и обикновено аз обирам хаоса в края на годината", обясни още Чакринов. Втора поредна година кандидатства пред Министерството на културата за капитален ремонт на сградата си и бургаското Оперно-филхармонично дружество. На 370 хиляди лева е пресметнала сумата главният директор Красимира Костова. С парите биха могли да се приведат в европейски вид фоайетата, да се стегнат репетиционните зали и административната част и най-вече - да се възстанови отразяната инсталация за топла вода. "Звучи абсурдно, но е факт ,- имаме само два бойлера и те са в мъжката и женската гримьорни на балетистите. Не можем да искаме ниво от артистите, които каним, а да не им предлагаме елементарни условия. За фоайето сме разработили проект с платформа за инвалиди и хидравлична площадка, която да издига до второ ниво. Много неприятно се чувствам, като зная, че има хора, които едвам се изкачват по стълбите, за да влязат в залата", разказа шефката Красимира Костова, която е разбрала, че и тази година ще се прости с добрите намерения. Няма да получи нужните финанси. "Не съм недоволна от министерството, то се разпростира според бюджета. Гневя се от поведението на държавата, от нейното безхаберно отношение към културните институти. Срамота е да се отделят трохи за изкуството!", даде воля на чувствата си Костова. Тя смята да кандидатства по проекта "Красива България" за 120 хиляди лева, половината от които следва да отпусне държавата. Но тия пари биха стигнали да се префасонира само фоайето. От рязането на лентата през 1983 г. досега на голямата оперна сграда не е правен основен ремонт, твърди директорката, всичко е било козметика - измазване, подмяна на мокета, частично отстраняване на теча от тавана. Затова интериорът е такъв - най-натрапчиво с цялата си дрипавост зеят фоайетата. И неведнъж се е случвало зрители чужденци, докато стигнат до залата, да не могат да проумеят, че се намират в дом на изкуствата. За основен ремонт плаче и Концертна зала "Проф. Иван Вульпе", която също е стопанисвана от ОФД-Бургас. Но за да отговори на съвременните стандарти, според Костова, там трябва да се освежат мазилката и паркетът, да се подменят столовете. "Сумите за заплати и издръжка получаваме редовно По 120 хиляди месечно от министерството усвояваме за заплати, това са 243 щатни бройки. По 10 хиляди идват от общината, тях използваме за дейност и да покрием разходите за ток, вода, телефони. Имаме от наеми към 5 хиляди на месец, като прибавим и приходите от спектакли - успяваме да се справим някак. Това лято за два месеца сме спечелили толкова, колкото за шест през зимата", осветли финансовата картина Костова. Сега тя и колегите й са в треска пред дългите задгранични турнета - балетната трупа се разделя в два лъча и след дни поема към Испания и Скандинавския полуостров, а на 4 януари доста по-голяма група от оркестранти, хористи и солисти поема на тримесечен презокеански гастрол.