Трети март – Освобождението на България от османско робство

Трети март - деня на освобождението на страната от османско робство e една от най-забележителните дати в българската история.
На този ден се прекланяме пред подвига на храбрите руски, украински, белоруски, финландски и румънски воини.
Това е ден на българската признателност към Русия, която въпреки че по това време е била в тежко положение, мобилизира ресурси, за да докаже силата на славянската солидарност.
В този ден сме длъжни да си припомним, че българската свобода стана факт благодарение на настойчивата подкрепа на руската интелигенция и на западноевропейския интелектуален елит, на цялата международна общественост.
Затова на Трети март се прекланяме пред паметта на такива забележителни имена, като Достоевски, Толстой, Гладстон, Юго, Гарибалди.
В този ден полагаме своите цветя пред стотиците паметници на Шипка, при Плевен и Стара Загора, в цялата страна.
Скланяме чело в знак на признателност към величавия подвиг на българските революционери и борци за свобода и преди всичко на идеолозите на българската национална революция Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев.
В този ден си даваме сметка, че българската свобода, че нашето зряло самочувствие станаха възможни благодарение на саможертвата на многобройната безименна армия на занаятчии и търговци, на учители и свещеници, на летописци и книжовници, на хъшове и бунтовници, които осъзнаха, че свободата даром няма да дойде. И наистина във вековните си битки и преди всичко с всестранното си участие в Руско-турската освободителна война българският народ доказа, че е съзрял за своята независимост, за правото сам да гради съдбата и бъдещето си.
Трети март, не е просто датата, с която свързваме началото на Княжество България. Това не е къс хартия, не е просто договорът, който, както твърдят историците, най-добре очертава българските етнически граници. Това е датата, с която свързваме политическо освобождение на България. Това е датата, на която България отново след пет века се появи на политическата карта на Европа.
В този ден се прекланяме пред стотиците паметници, които поколения българи са изградили, за да увековечат паметта на героите.
В този ден многобройните тържества, празници, събори, панахиди, тържествени маршове се сливат в един грандиозен урок по история. Един велик урок по родолюбие, по национално достойнство и самочувствие.
В този ден, сме длъжни да си припомним, че Левски и Ботев дадоха живота си не само за национална независимост, но и за социална справедливост. Колко правдиво звучат думите на самия Ботев, който, тълкувайки тогава новото време, призовава да се равняваме по пророците и апостолите на социалните промени в Европа.
Днес трябва да осъзнаем, че нашата европейска интеграция има своите шансове само ако успеем да се впишем в новия социален проект на Европа.
В този ден, трябва добре да осъзнаем завета на нашите предци, че нищо даром не се дава и което е най-важно, че съединението прави силата. Това е великият завет на героите, които дадоха живота си пред олтара на отечеството си.