БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ, ОТЛИЧЕНИ ОТ КАДАФИ ЗА ГЕРОИЗЪМ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

През м.април преди 20 години САЩ извършиха въздушно нападение над Либия. Операцията “Елдорадо Каньон” беше наредена от президента Роналд Рейгън на 14.04.1986 г. в отговор на атентат в берлинска дискотека. Целта беше “да се накаже” либийското държавно ръководство начело с полковник Кадафи за инспириране, поддръжка и финансиране на терористични действия и режими по света. Американските ВВС в 11-минутно нападение поразиха военни и граждански обекти в Триполи, Бенгази, Бенина и Сиди Билял, за които се смяташе, че са пряко свързани с осъществяването на терористична дейност или подготовка на терористи. Оценката на това събитие има разнообразни и противоречиви аспекти: във военната история на САЩ то ще остане като повратен момент в преодоляването на разстояния при боен полет (излетелите от Англия “Ф111” трябваше да осъществят безпрецедентно дълъг полет, по време на който да бъдат зареждани неколкократно във въздуха); за международните отношения то отваря нова страница особено по отношение на ролята, която оттук нататък ще играе САЩ, а също и ООН, за Либия несъмнено това е паметно събитие, нанесло човешки и материални щети и сложило отпечатък на нейната бъдеща политика. В хуманитарен аспект трябва да отбележим, че въпреки прословутата “хирургическата точност” на лазерно насочваните оръжия на американците, бомбардировките взеха над 50 цивилни жертви, сред които и член на семейството на Кадафи. За българите в Либия, около 15000 по това време, както и техните семейства и приятели в България, тези събития ще останат завинаги белязани от преживения страх и ужас, но и от нещо друго. Тези дни моята приятелка Юлия, акушерка, вече в пенсия, вероятно си припомня драматичните обстоятелства около бомбардировката над Триполи, когато се беше оказала блокирана в асансьор на болница “Джала” заедно с раждаща либийка. Юлия беше помогнала на жената да роди едно здраво момченце. Въпреки паниката и масовото напускане на либийската столица от жителите й, тя беше поела смяната си в родилното отделение и в това не беше единствена. Стотици български медицински специалисти, работещи по това време в болниците на Джамахирията останаха на поста си и изпълниха своя професионален и хуманен дълг. По-късно като израз на благодарност и признателност либийският държавен ръководител Муамар Кадафи реши да награди българските медицински кадри с допълнителен отпуск и материални възнаграждения. И така българските медици бяха герои в Либия през 1986 г., когато трябваше да спасяват либийските пациенти в нощта на въздушното нападение. Дванадесетина години по-късно техни колеги се оказаха “терористи”, виновни за заразяването на стотици деца със спин?! В проточилия се съдебен процес те може би отново трябва да спасяват някого - този път гафовете на либийското здравеопазване и политика въобще. Годишнината от тези печални събития е повод отново да изразим съжаление за невинните жертви, които те взеха. Заедно с това, обаче, бихме желали да напомним на гражданите и правителството на Либия къде бяха българските медици в един безпрецедентно тежък за страната им момент. Още повече, че българската дипломация, която несъмнено знае този факт, никога досега не го използва в подкрепа на нашите медици по спин-процеса, както и в защита на националното ни достойнство. Даниела Божинова, арабист Авторката е работила като преводач в Либия през 1986-1990 г.