Митове за здравословното хранене

Под мотото “Знаем ли наистина кое е добро за нас?” Агенцията за хранителни стандарти на Великобритания се зае да опровергае някои широко разпространени схващания и митове относно здравословното хранене. Ето някои от тях.:
Пълноценната (сготвената) закуска е нездравословна.
Не. Ако към месото и яйцата се включат фасул, домати, други зеленчуци и гъби, приготвени без мазнина, закуската може да бъде и здравословна, и балансирана.

Ако етикетът показва ниско съдържание или липса на мазнини, хранителният продукт е полезен.
Не. Тъй като мазнините се заместват от други съставки, продуктът може да се окаже със същото или дори по-високо калорично съдържание.

Сушените продукти не са така здравословни, както пресните плодове.
Не. Дневната препоръчителна доза е поне пет порции плодове и зеленчуци, при което няма толкова голямо значение дали са пресни, замразени, сушени или течни (въпреки, че плодовият сок е препоръчително да се употребява в една порция дневно). Сушените плодове осигуряват енергия под формата на захар за организма.

Не е истина, че вегетарианството е по-здравословният вариант на хранене.
Вегетарианството е по-здравословният вариант на хранене.
Не. Някои вегетариански ястия съдържат много мазнини, докато червеното месо може да има по-малко съдържание, особено ако тлъстините се отстранят. Пилешко без кожата и риба, приготвена с малко мазнина, също са здравословна храна.
Авокадото не е здравословен избор.
Не. Авокадото съдържа вид мазнини, които влияят положително на нивото на холестерол в кръвта. Половин авокадо може да се счита като една от петте порции плодове и зеленчуци, необходима дневна дажба.

Повечето от солта се добавя на масата.
Не. Само 10-15 % от солта се добавя на масата или при готвене, 75 % се слага при промишлената обработка на хранителните продукти. Всеки ден човек използва средно около 9 гр. или две чаени лъжички сол дневно. Препоръчителното количество е само 6 гр.