Срещу Димитровден небето се отваряло, чакаме първия сняг

Ако в деня на св. Димитър прага на дома ни прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината 26.10.2005 В народния календар денят на Св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг. Именници са всички с името Димитър и Димитрина. На обредната трапеза е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки. Св. Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници - пастири, ратаи и др. Затова и празникът на свети Димитър се нарича още Разпус. "Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято", гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона. И още: "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг". В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. Ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината. Пълнолуние ли е в нощта срещу празника, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите. Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвари, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък. В съботата преди Димитровден се прави Димитровската задушница. Свети великомъченик Димитър е роден през ІІІ в. Като управител на Солун открито изповядвал християнската вяра. Заради нея той е хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. и канонизиран от източноправославната църква. В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. Най-рано култът към светеца възниква в Солун - през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония. Похвално слово за него пише Климент Охридски.