Създаване на Фонд „Инвестиции в младежта” предлага БСК

С цел осигуряване на достъпа на всички български деца и младежи до качествено образование да се създаде фонд „Инвестиции в младежта”, предлага БСК в подготвения от експертен екип на Камарата доклад на тема „Лисабонската стратегия на ЕС и политиката на Република България за постигане на конкурентоспособна и просперираща икономика”. Докладът ще бъде представен и предложен за приемане от Икономическия и социален съвет, на пленарната му сесия, на 14 декември т.г.
Същността на фонда е в натрупването и използването на средства за повишаване образователната степен и квалификацията на българските младежи. Чрез целенасочена и бюджетно подкрепена политика да се създават индивидуални партиди с първоначална вноска от три хиляди лева при раждането на дете. Ежемесечно превеждане на детски добавки във фонда по индивидуалните партиди в размер, например, от 15 лева. Предоставяне на средствата на притежателите на индивидуалните партиди, в зависимост от няколко условия:
- при навършване на 18-годишна възраст за младежи, записали висше образование в България;
- при навършване на 21-годишна възраст за младежи, които са извършвали трудова дейност след завършване на средното си образование.
При положение, че бенефициентите не завършат средното си образование, средствата остават на разположение на държавата. В случай, че емигрират, то използваните средства стават изискуеми от държавата.
В доклада, подготвен от БСК, се казва още:
Развитието на човешкия потенциал е един от основните фактори за реализиране на иновационната политика. България навлезе в своя преходен период към пазарни отношения със сравнително високо образователно равнище на населението. Преструктурирането на икономиката доведе до намаляване и рязка промяна в търсените умения на пазара на труда. От друга страна българската образователна система остава една от най-закостенелите области в държавния сектор, след като в здравеопазването вече се правят опити за реформирането му. Наблюдава се изоставане в качеството на образованието и в системата за поддържане и повишаване на квалификацията. Расте процентът на децата, които отпадат от училище и са неграмотни или полуграмотни.
Продължава тенденцията за създаване на държавни висши учебни заведения, въпреки че частните университети изграждат най-добре обучени специалисти. Спадът в качеството на средното и висшето образование може да се превърне в дългосрочна пречка пред развитието на иновативния потенциал на икономиката.
Един от най-рисковите фактори в това отношение е квалификацията и подготвеността на учителите да използват интегрирано новите ИКТ в процеса на обучение. Основно компютрите в училищата се използват в часовете по информатика и практически не са включени в преподаването на останалите дисциплини в средните училища. Това се дължи и на ниската компютърна грамотност на учителите.
Друга пречка пред по-широкото използване на компютрите и интернет е недостатъчният брой технически устройства и кампанийността на оборудването на училищата с компютърна техника. Едва през изминалата учебна година по показателя брой ученици на един компютър България достигна равнището в новите страни-членки на ЕС през 2001 г.
Ролята на държавата в областта на ИКТ за образованието е да осигури високоскоростен интернет-достъп за училищата, както и съответната методическа помощ като възприеме стратегията за задължително обучение за работа с компютри от пети клас с последващо развитие на тази политика до интегриране на новите информационни и комуникационни технологии в обучението от първи клас. Тревожен е фактът, че през учебната 2004/2005 г. едва 36% от българските училища са били свързани с интернет. Подобно е състоянието и на осигуреността с компютри на студентите в университетите. При реално функциониращи 42 университета и специализирани висши училища и 9 колежа, пряко достъпни за обучението на студентите са средно 8 персонални компютъра на 100 студенти.