От Андреевден денят започва да нараства

Андреювден, Андрея, Ендрин, Едрей, Ърдей, Дрейовден, Едревдън, Мечкинден - празник, с който се чества денят на Св. апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия. Той бил рибар, един от дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър, който проповядва християнското учение сред балканските и причерноморските народи - скитите. Легендата разказва, че Андрей е първият, когото Исус Христос призовава сред апостолите - отттук и името му Първозвани. Разпнат е на кръст в гръцкия гр. Патра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст".
Народът свързва Андреевден с вярването, че от него денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Смята се, че "Андрей прогонва зимата и дългите нощи".
Обредната трапеза "обиграва" отново идеята за "растежа" и "наедряването": поднасят се блюда от набъбващи - бобови и житни - зърна. От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни и на кокошките.
В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. На този празник мъжете на подхващат рало или мотика, а жените - стан или хурка. Вярва се, че тези които пристъпят забраните на празника, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка-стръвница, или от нейния ездач - суровия праведник св. Андрей.

Именници: Андрей
Традиционна трапеза: боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, прясна пита.