Васил Иванов*: "Параграф 22 да стане конституция на България"

Телевизионният журналист Васил Иванов е роден на "Солунска", в отсечката между бул. "Витоша" и площад "Славейков". Там е роден и неговият баща. След това се преместват да живеят в "Банишора".

Майка му и баща му са зъболекари. Дядо му е бил писател, преподавател в университета. Другият дядо също е от софийския каймак преди 9.IX. Имал е фирма за внос на лекарства и медицинска техника.

Трийсет и две годишният Васко е завършил техникума "Киров", специалност силни токове. Има право да работи в "Козлодуй", но е по-добре да не го прави, за да не пострада националната сигурност. На държавния изпит курсовата му ръководителка в техникума го накарала да се закълне, че никога няма да работи по специалността, чак тогава му връчила дипломата. Когато празнува, Васил обича да ходи в кварталното кафене или в любимия пиано-бар, където понякога дори пее с приятели. С журналистика се занимава от 1992 г. Преди да стане парламентарен репортер в "Нова телевизия", е работил в радио "Експрес".

Играе футбол и тенис на корт. Победител е на републиканско за журналисти по тенис отпреди няколко години. Преди 1989 г., осемнайсетгодишен, за малко да избяга от България при някаква своя чужбинска леля. Но идват промените и Васко решава да остане.

Днес Васил Иванов е топрепортер, водещ на "Темата на "Нова". Репортажите му са събитие, за тях говорят дори онези, които не гледат телевизия. Особено след като за целите на свой репортаж Васил продаде колите на главния прокурор и президента.


Срещата ми с Васил Иванов не можеше да се проведе в обичайния формат. Никое кафене или ресторант не се оказаха достатъчно безопасни за журналиста, към когото след последния му репортаж и отправените към него заплахи е прикрепен постоянен екип от барети. Дори най-смелите могат да се страхуват. А когато си имаш работа с мафията, перченето би било проява на върховна глупост. По тази причина някои подробности от личния живот на Васил Иванов ще останат неразкрити.

Пристигам в сградата на телевизията, където работи Васил. След дълга проверка на документите и записване на номерата на фотоапарата на фотографа, Васил ни повежда из коридорите на "Нова". Още не сме направили и няколко крачки, и отстрани започват да се сипят закачки от колегите. "Ей, звездата!" Въпреки звездния статут или точно поради нескритата завист към него, дълго не можем да намерим спокойно помещение. Кабинетът на неговия приятел Милен Цветков е заключен - сядаме в аквариума на една от многото апаратни.

В началото на разговора Васко е леко притеснен - нещо нехарактерно за него.

"Нали ги видя тия долу - в патрулката от МВР - те са от баретите. Не ми дават да говоря за личния си живот. Пазят ме." Заплахите само нахъсват разследващия журналист да дълбае още по-дълбоко.

Чувства се странно, понеже е свикнал той да задава въпросите. Въпреки това през последната седмица му се е наложило да изтърпи куп интервюта. В останалото време е бил привикван я в прокуратурата, я в полицията да пише обяснения за станалите прословути коли на президента и главния прокурор. "Толкова ми е омръзнало, че не знам. Да пуснеш чешмата - пак аз ще изляза оттам. Станах като Бойко Борисов. Хубаво е да си известен, ама пишман станах - всеки ден някой вестник ме дъвче. Тази прекаленост ме дразни. Да хвана диктофона да те питам аз тебе нещо, а?"

Как протича едно негово разследване. Започва с предварителна работа - документи, телефонни разговори, срещи, които понякога се точат с месеци. Преди да се захване с разследващите репортажи, Васко е прекарал осем години като парламентарен репортер. Познава добре законите, тъй като е отразявал обсъжданията на по-голямата част от тях и има опит в работата с документи. "В един момент ми омръзна да бъда парламентарен репортер и се пренасочих към разследването. При нас се нарича разработка - да направиш материал, за който няма информационен повод, но има някакъв проблем някъде, който е важен и интересува обществото." Когато документите са събрани и Васил е сигурен, че човекът, когото разследва, е виновен, той включва най-характерното си стратегическо оръжие - интервюто.

Използва детската си страст към гаменството и задава въпросите директно и без много увъртане. "Зодия стрелец съм. Гледам да се целя в десетката." Васко разказва една карикатура, посветена на неговата зодия. Когато стрелецът види, че стрелата му няма да попадне в центъра на мишената, той скача и наглася мишената, така че да няма пропуск. "Бързината е моят стил. Работя на къси пасове. Случвало ми се е 30 минути да въртя човека и накрая си казва всичко", разказва стрелецът Васко.

Няма как - става дума за последната му "Тема". Питам го как се е чувствал в колата на главния прокурор. "Като главен прокурор", отговаря Васил с усмивка и не скрива възхищението си от реакцията на Филчев, който успява да влезе в играта. "Мислех го за друг характер. Допреди нашата среща в колата той ме знаеше само по име. В лимузината прокурорът казва на журналиста: Много харесвам репортажите ви. Като повечето българи и Васко е ядосан най-много на българските политици. Обвинява ги за това, че не правят мажоритарна избирателна система. Според него всички проблеми в държавата тръгват оттам. Васил смята, че в България има добри закони, но липсва контрол при спазването им. А ако си гласувал за някой лично, по-лесно ще можеш да му потърсиш отговорност. Според топжурналиста нашите политици не обичат да им се търси отговорност, защото се чувстват недосегаеми. Смята, че в една нормална държава след излъчването на репортажа с гласуването с чужди депутатски карти въпросният политик би приключил с политическата си кариера. "А нашият така наречен политик се кара на журналистите. Това показва какъв е манталитетът на нашите политици. Би трябвало всеки човек от улицата да може да задава на депутатите моите въпроси." Когато му писне от глупостите на политиците, Васко започва да готви. Обикновено прави пиле с ориз - любима манджа.

Според Васко коренът на проблемите у нас е, че хората в България са много разединени. Всеки плюе държавата и всеки нарушава законите. "Крият си данъците, хвърлят си фасовете, плюят по улицата и какво ли още не. Всички сме част от системата."

Репортажите на Васко интересуват всички - от главния прокурор до най-обикновения пияч от кръчмата, в това е тяхната сила. Затова и рейтингът на предаването му непрекъснато расте. Поведението му пред камерата е истинско, до хулиганско. Той си спомня детските години в Банишора, тогава бил отново звезда, но този път от бандата на кварталните пакостници. "Бях от тия гамени, дето все ги търсят за разни магарии, палили сме дневника на класа. Спомням си как счупихме стъклото на мазето на комшийката под нас. Не видяхме бабите на пейката пред входа, които ни издадоха после.

Влязохме и изпихме компотите й. Бях на 10-11 години. Имаше и някакви болтове. Тогава беше много модерно да се правят бомби. Два болта и една гайка и барут от кибрит по средата. Връзваха се с едно найлонче накрая и се хвърляха да стряскаш хората. Така че взехме от съседското мазе всички болтовете, за да си направим бомби. После си спомням, че ни разкриха и изядох много бой от баща ми. Кварталният все с мен се разправяше", разправя Васко.

Любопитствам как се оправя с полицията. "Полицаите сега са ми фенове. Днес като бях в МВР, един майор ме срещна в коридора и ми вика: Благодарим ви за вашата работа! И те се дразнят, и те са хора. Работят, а нищо не става, няма резултат. Имаме един и същ проблем с тях - работим, а нищо не се променя. Като покажем някоя далавера - кво от това? Ето, примерно разследването на Би Би Си за Батето. Хората го хванаха, а у нас никаква реакция ."

Най-важният коректив за Васил Иванов са приятелите му от кварталното кафене - полицаи, шофьори, архитекти. Докато седят на чашка и бистрят политика и футбол, често задават най-точните въпроси. Затова Васил Иванов винаги е нащрек, когато чуе техните разсъждения и от какво се възмущават.

В репортажите си скандалният журналист задава и техните въпроси. Ако кварталните приятели са половината семейство на Иванов, то останалата половина са хората, с които работи всеки ден по 15 часа в телевизията. Имат си особена закачка с Коритаров. "Той е болен цесекар, аз болен левскар. По мачове си пишем заядливи есемеси - аз от трибуната на "Левски", той от тази на ЦСКА." Другият солено скъп приятел в телевизията е Милен Цветков.

Личният свят на хората не се изчерпва с информацията за това с къде, кого и как живееш. Личността може да бъде разшифрована и чрез любимия филм, книга и виц. От киното Васко обича най-много Чарли Чаплин. "Харесвам комичните ситуации. Като правим интервю тип цирк с въпросите на къси пасове, аз се забавлявам, ако си ми виждал ухилената физиономия. Смешна ми е цялата ситуация и нелепостта й. За да се уча за моите репортажи, гледам много комедии", казва Васил. Любимата книга на разследващия журналист е "Параграф 22", която според него трябва да стане новата конституция на България. Когато стигам до любимия виц на Васко, той малко се притесни, че всичките били мръсни. И все пак, само един, примолвам се аз: "Един бил много грозен - също като мен. Вика го началникът и му казва: Виж кво, ти си много добър работник и аз много те уважавам, колегите много те уважават. Обаче си мноого грозен, като гъз. Уволнен си. Връща се вкъщи и вижда жена му на входната врата с два куфара. Тя му казва: Виж кво, ти си страшен мъж, много добър съпруг, толкова години живяхме добре с теб, ама си много грозен, повече не мога да те гледам - ти си грозен като гъз. Човекът се отчаял и отишъл да се самоубива. Приготвил се да се хвърля от един мост. Навел се да види къде ще скочи, а отдолу един човек го вижда и му казва: Сега да не вземеш да се изсереш!" След вица Васко се сеща, че първият му репортаж в телевизията, въпреки че разказва реална история, звучи като абсурден виц: "Беше за един крив блок, който е като кулата в Пиза, наклонен с метър и половина. Казва се блокът на смелите и се намира се в Банишора."

Най важното оръжие на Васко е хуморът и той често си служи с него. В случая с главния прокурор това звучи така: "Човекът си иска колата!"
В случая с Васко: "Човекът си иска отговорите."

*телевизионен журналист