Я кажи ми, облаче ле бяло...

Над 700 000 души са напуснали България до 2001 год.,завърнали са се едва 18 000


Емиграционната вълна утихва и през следващите години броят на заминаващите трайно в чужбина българи ще се установи на около 15 хил. годишно, твърди експертът на Националния статистически институт Йордан Калчев. Около 9 хил. се очаква да са трудови мигранти, останалите ще пътуват, за да учат или да се съберат с роднини. До 2001 г. броят на емигрантите е общо 700 хил., което означава, че годишно са заминавали по над 60 хил. души. Едва 18 хил. общо са се върнали в страната, сочат статистическите данни.

Около 40% от потенциалните емигранти нямат ясна представа с какво ще се занимават, след като заминат, каза Калчев. Мъжете най-често планират да упражняват занаяти, да работят в селското стопанство, в търговията и хотелиерството. Най-широко разпространеното намерение сред жените е да продължат образованието си. При тях плановете за реализация са по-разнообразни - те виждат възможности освен в търговията и хотелиерството, също и в медицинското обслужване, селското стопанство, туризма, науката и в педагогическата дейност. Едва по два процента от планиращите да се изселят се виждат като финансисти или хора на изкуството.

Картината се обяснява от данните за образователното ниво на потенциалните преселници. Шестдесет процента от мъжете сред тях и 50 на сто от жените са със средно образование. Около една четвърт са с по-ниско от средно, а 16% от мъжете и 24% от жените са висшисти.

Мъжът - потенциален емигрант, е на възраст до 29 години, със средно образование, готов да се занимава със занаятчийство в САЩ или Германия. Средната жена емигрант е млада висшистка, която иска да учи още. Това са най-разпространените характеристики на българите, които изразяват желание да се изселят от страната, показват статистическо изследване, в което са включени и данни от Евростат.

По-бързо взимат решение за промяна младите, потвърждава статистиката. Половината от мъжете и 55% от жените, готови да заминат, не са прехвърлили 30-те. В следващата възрастова категория (между 30 и 49 години) мъжете стават повече от жените - 43% срещу 36.6%.

Всеки пети е готов да пътува в САЩ, близо една четвърт гледат към Германия, показва изследването. Привлекателни за българите също са Испания (8.2%), Великобритания (6.9%), Гърция (6.4%)

Близо 40% от хората смятат, че в резултат от миграцията населението застарява, а раждаемостта намалява. Всеки десети се опасява от недостиг на квалифицирана работна ръка, също толкова обаче застъпват становището, че всеки има право да живее където желае.

По-масова е вътрешната миграция, показва изследването на статистиците. По техни данни в годините на прехода около 400 хил. души са сменили населеното място, в което живеят постоянно. Миграцията от селата към градовете през последните години намалява и дори селското население е нараснало с 36 хил. души между 1993 и 2001 г. Основният поток, обхващащ 386 хил. души, се движи от град на град и от област на област. Резултатът е намаление с общо 62 хил. души на населението в 21 области. Това е за сметка на предпочитанията на българите към областите София-град, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив и Шумен.

Изследователите са установили, че 329 хил. души работят в населено място, различно от това, в което живеят постоянно, и всеки ден пътуват. Всеки десети работи извън административната област, в която е домът му. За 25 години ежедневната трудова миграция е намаляла два пъти, но се увеличава относителният дял на хората, които живеят в града, а работят на село.