новини
справочник
заведения
Десетте велики идеи на науката
29 Октомври 2005, Събота
Автор: Burgas Info
Десетте велики идеи на науката
1. Еволюцията се основава на естествения подбор
Идеята за естествения подбор е едно от най-великите прозрения на нашето време. Твърде лесна за обяснение и същевременно с безкрайно сложни последствия, Организмите се променят, адаптирайки се към средата, и това е лесно обяснимо, но то се отразява и на биосферата. Теодосий Добжански пръв отбелязва, че извън рамката на еволюцията нищо в биологията не може да бъде разбрано. Дарвин пък установи механизма на действие на естествения подбор. Разбира се, все още има неразрешени загадки, но това е естествено за подобна всеобща теорияна естествения свят. Една от най-големите загадки е произходът на секса.
Сложността на механизма, необходим, за да се стигне ДО неясната процедура по смесване на гените на един човек с гените на друг, предполага, че резултатът си заслужава. Но принципът на естествения подбор, обяснен през секса, не е на нивото на видовете, нито дори на индивидите, а е свързан с гените. По този начин еволюцията всъщност е предаване на чиста информация.
2. Наследствеността е закодирана в ДНК
Това не е просто идея, а едно от най-великите рационални обяснения на всички времена. Целта на човешкото разбиране е да се вникне в механизма на безсмъртието, предложен от възпроизводството. Не ние продължаваме във вечността, а нашите забележителни молекули, ДНК, които се съдържат във всяка клетка на човешкото тяло. Разбиването на генетичния код не е просто постижение на биологията. То има изключително социално значение. Последиците се простират от спасяване и запазване на вече родените организми, ДО модифициране и програмиране на неродените.
З. Енергията се запазва
Всички я използват, всички мислят, че знаят какво точно е, но малцина могат да кажат какво е енергията. Поетите са я възпели неведнъж. Филип Сидни възхвалява енергията на чужда-та поезия, но не успява да я разпознае в куршума, който го убива. Нютон не знае нищо за енергията, защото се интересува от силата. Истински абстрактното мислене за енергията се утвърждава в средата на 19-ти век ие основа на причинността до днес. Откритието, че енергията се запазва, че нито може да бъде създадена, нито да изчезне, а просто се трансформира от една форма в друга, води до сериозни заключения относно симетрията на времето и пространството. Викторианските физици, които налагат тази идея, всъщност несъзнателно откриват формата навремето.
4. Всяка промяна е следствие от посоката на енергията
Няма друг закон, който да е дал толкова мощен тласък на човешките стремежи. като втория закон на термодинамиката. За мен това е най-висшият закон на природата - обяснява защо нещата се случват. Защо газовете се разширяват, защо горещите неща изстиват, защо има протеини, защо има различни мнения дори, в него се корени разбирането за най-
дълбоката структура на промяната. Той е изворът на всяка промяна, на доброто и злото, на всекидневния живот. И най-вече, той е причината за еволюцията и за всичко останало, което се случва около нас.
5. Материята е съставена от атоми
Ножът на химика реже материята, докато не стигне до най-малките частици, които в реакция се запазват и най-вече запазват качествата си. Химичните елементи обаче не са случайна комбинация от несвързани цялости. Те образуват групи, а свойствата иим се повтарят периодично кат нотите в музикалната скала. Периодичната таблица резюмира всички тези връзки и всъщност е най-дълбок израз на симетрията в природата.
6. Симетрията ограничава и направлява
Както вече казах, симетрията е израз на формата на времето. Но това е само върхът на айсберга, защото ако продължим да разглеждаме красотата количествено, ще видим, че други закони ни разкриват и формата на пространството. Ако отидем отвъд достъпната за човешкото съзнание съразмерност на време-то и пространството, ще открием симетрия, която не е осезаема, но се отразява в природните сили. Освен това, когато разделим атомите на още по-малки частици, откриваме, че и те са симетрични. Така се оказва, че всичко е обусловено от симетрията, тя е навсякъде. Цялата вселена е симетрична и не можем да избягаме от това.
7 .Вълните се държат като частици, а частиците се държат като вълни
Няма друга теория, която да се е оказала толкова вярна в предположенията си, колкото квантовата теория, в която частиците и вълните се сливат. Проблемът с тази теория е, че никой не я разбира. И все пак, ако се опитаме да вникнем в това, което казва, без да предпоставяме в интерпретацията си традиционни очаквания, ще ви-дим, че квантовата теория е една съвсем проста картина на света. Величието на квантовата теория е, че се отнася за всичко в този свят и напълно променя досегашните ни представи.
8. Вселената се разширява
Съзнанието, че вселената се разширява, е идея, в която се съчетават по изумителен начин величественост и смиреност. Величествеността идва от способността на нашите мижави мозъчета да разберат, че вселената явно има начало. Смиреността е свързана с факта, че осъзнаваме собствената си незначителност в глобалния ред до степен, в която не просто си даваме сметка, че населяваме незначителна планета, близо до незначителна звезда в незначителна галактика, а че може би самата ни вселена е незначителна сред безкрайността на другите вселени.
9. Четвъртото измерение - арена на действието
Изключителният принос на Айнщайн за човешкия разум и разбиране се свежда до разкриването на силата на геометрията. Простите размишления върху няколко важни експеримента ни дават възможност да мислим времето и пространството като едно цяло, а именно като четвърто измерение. Можем да разберем най-известното уравнение в науката, E=mс2, единствено ако го мислим в рамките на геометрията на четвъртото измерение. По този начин ще започнем да разбираме, че приливите и отливите са просто влиянието на геометрията върху Земята. Властта на материята над геометрията ни дава възможност да надникнем в бъдещето и да си дадем сметка, че имаме невероятния късмет да живеем между два епизода на абсолютната пустош - между момента, когато не е имало абсолютно нищо и момента, в който ще съществува единствено мъртвото и плоско четвърто измерение. Квантовата теория е непълна обаче, защото въпреки че флиртува с гравитацията, още не се е оженила за нея.
10. За аритметиката, или за границата на обяснението
Едно от най-изумителните не-ща във вселената е, че нещо, създадено от човешкия разум, каквото е математиката, е съвършеният начин този разум да бъде обяснен и разбран. Според Айнщайн най-неразбираемата характеристика на вселената е, че е напълно разбираема. Какво всъщност е математиката? Най-висше въплъщение на абстрактността или несъвършен опит за изразяване на безкрайността, който може да издиша, ако го пресилим твърде много? Ако и математиката издиша, тогава на кого ще зададем всички въпроси, които сме й подготвили.
Проф. Питър АТКИНС
Питър Аткинс е професор по химия в Оксфорд. Hеговaтa книга "Пръстът на Галилей: десетте велики идеи на науката" беше публикувана в Англия в началото на март 2003 г. "Пръстът на Галилей" е символ, който сочи посоката за изход от средновековната схоластика и е знак за възникването на модерната наука.
Статията е публикувана в лондонския в. "Гардиън".
http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/
1. Еволюцията се основава на естествения подбор
Идеята за естествения подбор е едно от най-великите прозрения на нашето време. Твърде лесна за обяснение и същевременно с безкрайно сложни последствия, Организмите се променят, адаптирайки се към средата, и това е лесно обяснимо, но то се отразява и на биосферата. Теодосий Добжански пръв отбелязва, че извън рамката на еволюцията нищо в биологията не може да бъде разбрано. Дарвин пък установи механизма на действие на естествения подбор. Разбира се, все още има неразрешени загадки, но това е естествено за подобна всеобща теорияна естествения свят. Една от най-големите загадки е произходът на секса.
Сложността на механизма, необходим, за да се стигне ДО неясната процедура по смесване на гените на един човек с гените на друг, предполага, че резултатът си заслужава. Но принципът на естествения подбор, обяснен през секса, не е на нивото на видовете, нито дори на индивидите, а е свързан с гените. По този начин еволюцията всъщност е предаване на чиста информация.
2. Наследствеността е закодирана в ДНК
Това не е просто идея, а едно от най-великите рационални обяснения на всички времена. Целта на човешкото разбиране е да се вникне в механизма на безсмъртието, предложен от възпроизводството. Не ние продължаваме във вечността, а нашите забележителни молекули, ДНК, които се съдържат във всяка клетка на човешкото тяло. Разбиването на генетичния код не е просто постижение на биологията. То има изключително социално значение. Последиците се простират от спасяване и запазване на вече родените организми, ДО модифициране и програмиране на неродените.
З. Енергията се запазва
Всички я използват, всички мислят, че знаят какво точно е, но малцина могат да кажат какво е енергията. Поетите са я възпели неведнъж. Филип Сидни възхвалява енергията на чужда-та поезия, но не успява да я разпознае в куршума, който го убива. Нютон не знае нищо за енергията, защото се интересува от силата. Истински абстрактното мислене за енергията се утвърждава в средата на 19-ти век ие основа на причинността до днес. Откритието, че енергията се запазва, че нито може да бъде създадена, нито да изчезне, а просто се трансформира от една форма в друга, води до сериозни заключения относно симетрията на времето и пространството. Викторианските физици, които налагат тази идея, всъщност несъзнателно откриват формата навремето.
4. Всяка промяна е следствие от посоката на енергията
Няма друг закон, който да е дал толкова мощен тласък на човешките стремежи. като втория закон на термодинамиката. За мен това е най-висшият закон на природата - обяснява защо нещата се случват. Защо газовете се разширяват, защо горещите неща изстиват, защо има протеини, защо има различни мнения дори, в него се корени разбирането за най-
дълбоката структура на промяната. Той е изворът на всяка промяна, на доброто и злото, на всекидневния живот. И най-вече, той е причината за еволюцията и за всичко останало, което се случва около нас.
5. Материята е съставена от атоми
Ножът на химика реже материята, докато не стигне до най-малките частици, които в реакция се запазват и най-вече запазват качествата си. Химичните елементи обаче не са случайна комбинация от несвързани цялости. Те образуват групи, а свойствата иим се повтарят периодично кат нотите в музикалната скала. Периодичната таблица резюмира всички тези връзки и всъщност е най-дълбок израз на симетрията в природата.
6. Симетрията ограничава и направлява
Както вече казах, симетрията е израз на формата на времето. Но това е само върхът на айсберга, защото ако продължим да разглеждаме красотата количествено, ще видим, че други закони ни разкриват и формата на пространството. Ако отидем отвъд достъпната за човешкото съзнание съразмерност на време-то и пространството, ще открием симетрия, която не е осезаема, но се отразява в природните сили. Освен това, когато разделим атомите на още по-малки частици, откриваме, че и те са симетрични. Така се оказва, че всичко е обусловено от симетрията, тя е навсякъде. Цялата вселена е симетрична и не можем да избягаме от това.
7 .Вълните се държат като частици, а частиците се държат като вълни
Няма друга теория, която да се е оказала толкова вярна в предположенията си, колкото квантовата теория, в която частиците и вълните се сливат. Проблемът с тази теория е, че никой не я разбира. И все пак, ако се опитаме да вникнем в това, което казва, без да предпоставяме в интерпретацията си традиционни очаквания, ще ви-дим, че квантовата теория е една съвсем проста картина на света. Величието на квантовата теория е, че се отнася за всичко в този свят и напълно променя досегашните ни представи.
8. Вселената се разширява
Съзнанието, че вселената се разширява, е идея, в която се съчетават по изумителен начин величественост и смиреност. Величествеността идва от способността на нашите мижави мозъчета да разберат, че вселената явно има начало. Смиреността е свързана с факта, че осъзнаваме собствената си незначителност в глобалния ред до степен, в която не просто си даваме сметка, че населяваме незначителна планета, близо до незначителна звезда в незначителна галактика, а че може би самата ни вселена е незначителна сред безкрайността на другите вселени.
9. Четвъртото измерение - арена на действието
Изключителният принос на Айнщайн за човешкия разум и разбиране се свежда до разкриването на силата на геометрията. Простите размишления върху няколко важни експеримента ни дават възможност да мислим времето и пространството като едно цяло, а именно като четвърто измерение. Можем да разберем най-известното уравнение в науката, E=mс2, единствено ако го мислим в рамките на геометрията на четвъртото измерение. По този начин ще започнем да разбираме, че приливите и отливите са просто влиянието на геометрията върху Земята. Властта на материята над геометрията ни дава възможност да надникнем в бъдещето и да си дадем сметка, че имаме невероятния късмет да живеем между два епизода на абсолютната пустош - между момента, когато не е имало абсолютно нищо и момента, в който ще съществува единствено мъртвото и плоско четвърто измерение. Квантовата теория е непълна обаче, защото въпреки че флиртува с гравитацията, още не се е оженила за нея.
10. За аритметиката, или за границата на обяснението
Едно от най-изумителните не-ща във вселената е, че нещо, създадено от човешкия разум, каквото е математиката, е съвършеният начин този разум да бъде обяснен и разбран. Според Айнщайн най-неразбираемата характеристика на вселената е, че е напълно разбираема. Какво всъщност е математиката? Най-висше въплъщение на абстрактността или несъвършен опит за изразяване на безкрайността, който може да издиша, ако го пресилим твърде много? Ако и математиката издиша, тогава на кого ще зададем всички въпроси, които сме й подготвили.
Проф. Питър АТКИНС
Питър Аткинс е професор по химия в Оксфорд. Hеговaтa книга "Пръстът на Галилей: десетте велики идеи на науката" беше публикувана в Англия в началото на март 2003 г. "Пръстът на Галилей" е символ, който сочи посоката за изход от средновековната схоластика и е знак за възникването на модерната наука.
Статията е публикувана в лондонския в. "Гардиън".
http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/
Прочетено: 3913 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
