Първи отзиви за новия албум на Мадона - бил по-добър и от "Ray Of Light"

47-годишната попзвезда е заложила на денс звученето, сред песните няма нито една балада, разказва в. Сън
Мадона (Madonna.com) си остава Кралица на попмузиката, категоричен е британският таблоид "Сън", чиято репортерка Виктория Нютън твърди, че е първата, чула всичките песни от новия й албум.

"Confessions o­n A Dance Floor" ще се превърне в електронна денс/поп класика и буквално ще омете пода с най-прехваленото й CD досега - "Ray Of Light" от 1998 г., твърди първият рецензент.

"Искам хората да наскачат от местата си. Идеята е да се забавляваме през цялото време, просто нонстоп", казва самата певица. (Вж. фотогалерия със снимки от различните периоди на живота й).

Между парчетата няма пауза и цялостното усещане е сякаш присъстваш на едночасово диджей парти - само и единствено за теб, разказва "Сън".

Албумът излиза на 14 ноември, но в ефира вече се върти първият сингъл - "Hung Up", който ще бъде изпълнен за първи път на Европейските музикални награди на MTV на 3 ноември в португалската столица Лисабон.

Това ще е първата концертна изява на Мади след инцидента на нейния рожден ден, когато 47-годишната певица получи няколко фрактури при падане от кон, подарен от съпруга й Гай Ричи.

Два месеца след тази неприятна случка обаче тя отново се метна на седлото, и то в Ню Йорк, където гостува в токшоуто на Дейвид Летърман и после поязди заедно с него.

Там Мадона се появи и на премиерата на документалния филм за миналогодишното й турне "I"m Going To Tell You A Secret" (Ще ви кажа една тайна), режисиран от Йонас Акерлунд, а промененият й имидж напомняше за кинозвездата от 70-те Фара Фосет.

Песен по песен - първото ревю на албума

От направения в "Сън" предварителен преглед става ясно, че музикални "откъси" (на професионален език - семпли, от англ. samples) от чужди композиции има не само в "Hung Up".

Първият сингъл лесно може да бъде сбъркан с хита на АББА "Gimme Gimme Gimme", тъй като ползва неговата интродукция. (Оценка: 9).

В "Get Together" звучи баскитарната партия от денскласиката на "Стардъст" "Music Sounds Better With You", а текстът съдържа въпроса "Do you believe we can change the future?" - "Вярваш ли, че можем да променим бъдещето?". (Оценка: 8).

"Sorry" е обявено за едно от най-добрите парчета и вероятния втори сингъл, като първо получава оценка 10. В припева тук отново се долавя взет назаем бас - този път от хита от 1981-ва "Can You Feel It" на братята "Дъ Джаксънс" (да, Майкъл и останалите, но вече пораснали). В началото Мадона казва "Sorry" (извинявай; съжалявам) на различни езици, така че се ослушвайте и за български - няма да й е за първи път.

"Future Lovers" е писано в съавторство с Мирвай Ахмадзаи (MirwaisOnline.com), който продуцира албума й от 2000 г. "Music". Аранжиментът включва много синтезатори и семпъл от клубния химн на Джорджо Мородър "I Feel Love", изпълнен през 70-те от Дона Самър. (Оценка: 9).

Освен че е обяснение в любов към Ню Йорк, "I Love New York" включва и заяждане с US президента Джордж У.Буш и неговия роден щат Тексас. Тя пее: "If you don"t like my attitude then you can just f... off. Just go to Texas, that"s where they play golf." (В превод приблизително: "Ако не ти харесва какво мисля, можеш да вървиш на майната си. Например в Тексас, където играят голф).

Текстът в припева пък гласи:
Los Angeles is for those who sleep, / Лос Анджелис е спалня,
Paris and London baby you can keep, / Париж и Лондон си ги задръж за себе си,
No other city will make me dance like New York". / Само Ню Йорк ме кара да танцувам.
(Оценка: 10).

"Let It Will Be" според "Сън" има странно заглавие, а в музиката е използвана интродукцията към стария й хит "Papa Don"t Preach" - в оригинала изпълнена от струнни инструменти, този път заменени със синтезатор. Като цяло парчето напомня "Ray Of Light". (Оценка: 10).

Музикален преход в стила на 80-те отвежда към следващото парче - "Forbidden Love", вдъхновено от класиците на електронния саунд "Крафтверк". Вокалите са компютърно обработени, звучението е а ла 80-те, а темпото - малко по-бавно в сравнение с останалите композиции, макар че в албума няма нито една балада. (Оценка: 8).

В "Jump" вокалите са си вече нейните, а звученето напомня за "Into The Groove". В текста между другото се пее: "The o­nly thing you can depend o­n is your family." (Единственото нещо, на което можеш да разчиташ, е семейството ти). Оценка: 9.

В "How High" Мадона подлага на анализ славата и успеха, които е постигнала:
"It"s funny I spent my whole life wanting to be talked about,
Was it all worth it?
I guess I deserve it,
How high are the stakes?"
Оценка: 10.

"Isaac" вече предизвика протестите на еврейски свещеници, които напомниха на певицата, изповядваща учението кабала, че не е редно да използва имената на светци за комерсиални цели.

"Сън" описва парчето като най-доброто дотук - смесица от диви ритми, хипнотични еврейски напеви и много струнни инструменти, вкл. китари. Финалът е взет назаем от "Die Another Day" - заглавната й песен към последния филм за Джеймс Бонд "Не умирай днес". Оценка по десетобалната система - 11!

"Push" е любовна песен, посветена на съпруга й Гай Ричи. В нея има нещо от настроението в старото "La Isla Bonita" и също се спряга като евентуален сингъл.

Признанието в любов:
"I owe it all to you, / Дължа всичко на теб,
It"s because you push me, / Защото ме окуражаваш,
Keep o­n pushing like nobody." / Продължавай в същия дух.
Оценка: 10.

"Like It Or Not" прилича малко на хита й "Fever". И тази песен Мадона анализира себе си и заявява: "Приемете ме такава, каквато съм."

Конкретният текст гласи:
"You can call me a sinner or a saint, / Наричайте ме светица или грешница,
This is who I am, / Такава съм си,
You can like it or not, / Може да ви харесва, може и да не ви се нрави,
You can love me or leave me, / Можете да ме обичате или да ме изоставите,
But I"m never going to stop." / Но аз никога няма да спра.

Това е заключителната песен, която завършва с класическа китара. Доста хитро е да направиш изцяло електронен албум и на финала да сложиш акустична китара. Оценка: 10.