новини
справочник
заведения
"Хералд трибюн": Мизерия в сърцето на егалитарна Европа
22 Октомври 2005, Събота
Автор: Burgas Info
Най-бедното население на континента - предимно имигранти и бежанци, живее в условия, които повечето "нормални" европейци трудно могат да си представят
Улиците на Париж, Рим и Берлин, с тяхната внушителна историческа архитектура, бутици и оживени ресторанти, може би внушават стереотипното усещане за благоденствие и комфорт в Европа на XXI век. Но зад богато украсените фасади и атрактивните булеварди на повечето европейски градове се крие една друга реалност. За нея разказва Катрин Бенхолд във вестник "Интернешънъл хералд трибюн".
Предлагаме текста на статията с малки съкращения:
Много често тази реалност - на пренаселени жилищни кооперации в старата градска част, запуснати сгради в кварталите за социално слаби и дори лагери на открито без никакви санитарни условия, накърнява европейското самосъзнание.
На континента, който традиционно се гордее с егалитарните си ценности и щедрите си разходи за благосъстоянието на своето население, най-бедната част от обществото - съставена предимно от имигранти и бежанци, живее при условия, които повечето "нормални" европейци трудно могат да си представят.
Докато някой фатален инцидент не ги изстреля във водещите заглавия на новините.
В Париж поредица от унищожителни пожари през август отне живота на 48 африкански емигранти и буквално остави Франция със зяпнала уста, разкривайки разнебитените и опасни за обитаване жилищни постройки, в някои от които няма дори течаща вода, но затова пък има оголени електрически жици. И всичко това в самото сърце на Града на светлината.
Във Великобритания смъртта на 23-ма китайски работници в Ланкастър м.г., които се удавиха, докато вадеха раковини при изключително опасни условия на работа, шокира обществото, което дотогава сякаш не осъзнаваше, че е обичайна практика да се използва труда на нелегални имигранти срещу мизерни заплати.
Лагерите край Милано и бедняшките квартали в покрайнините на Лисабон, както и палежите на домове на бегълци в Белгия и Германия, също извадиха на показ уязвимостта на Европа, що се отнася до нарастващия брой легални и нелегални емигранти.
Няма никакво извинение хора да живеят по такъв начин в началото на XXI век, казва Жоаким Соар, директор на спешна мрежа за приютяване на хора в неравностойно положение. По думите му тези нечовешки жизнени условия илюстрират неуспеха на богатите европейски общества да се справят с аспектите на глобализацията.
В изгорелите стълбищни шахти в Париж, в холандските необзаведени квартири с незаконно настанили се, в италианските лагери и португалските коптори се сблъскват едни от най-големите предизвикателства за Европа: растящия брой на имигрантите, растящите цени на жилищата и растящата безработица.
Броят на легалните имигранти в 25-те страни членки на ЕС се е увеличил почти двойно през последното десетилетие - от 826 000 през 1993 г. до 2.1 млн. през 2003 г., според последните данни на Евростат.
Отчаяният порив на хората в бедните развиващи се страни да търсят късмета си в Европа бе изобразена по покъртителен начин през последните седмици, когато стотици африканци се опитаха да прескочат оградите от бодлива тел, разделящи Мароко от испанските анклави. Десетки души загинаха.
Междувременно цените на европейските жилища нарастват средно с около 7% на година през последните пет години, отваряйки място за спекулации, а безработицата в ЕС се движи около 9%.
Там където и трите фактора са налице, като във Франция и Италия, състоянието на жилищата за социално слабите изглежда най-отчайващо. На други места смекчаващи фактори, като по-ниска безработица (Великобритания) или застой в жилищния пазар (Германия), донякъде са ограничили мизерията.
Следвоенната традиция за субсидирани от държавата квартири в много европейски държави осигури прилични условия на живот за семейства, които в противен случай биха живели в пълна нищета в родните си страни. Но подобна практика вече е рядкост.
Никъде в ЕС проблемът не е бил така остър, както във Франция. Там цените на имотите нараснаха с над 15% миналата година и нивото на безработицата от три десетилетия е застинало на 10%. Това затруднява двойно повече хората при търсенето на жилище, което да могат да си позволят.
60-милионната Франция харчи 1,9% от своя БВП за субсидирано жилищно строителство - сред най-големите проценти в ЕС, и качеството му там е смятано за сравнително високо. Търсенето на субсидирани квартири обаче значително превишава предлагането им.
В Париж имигрантите съставляват 1/3 от кандидатстващите, те са склонни да чакат по-дълго и да търпят по-тежки условия на живот междувременно. 85% от 2400 семейства, изнесени от опасни за обитаване сгради през последните четири години са имигранти, сочат данните. Някои от жертвите на пожарите в Париж са чакали за жилище от 14 години, други са били незаконно настанили се квартиранти, очакващи документите си за жителство.
През последните години Южна Европа, и най-вече Испания, Гърция, Португалия и Италия, са се превърнали в особено атрактивни дестинации за имигрантите, опитващи се да влязат в ЕС главно от Северна Африка през Средиземно море.
Италия в момента има 1,3 млн. легални имигранти, неизвестен брой нелегални и поскъпващ пазар на имоти, където цените растат с около 9% на година.
Поради невъзможността да си намерят жилище, някои имигранти се съгласяват да живеят в импровизирани лагери в изоставени индустриални зони или близо до железопътни разпределителни станции край големите градове, включително Рим, Милано и Турино.
Според скорошен доклад на "Нага", италианска благотворителна организация за подпомагане на имигранти, от 6000 до 8000 души са живели в подобни лагери в Милано по-рано т.г., някои от които са били сринати с булдозери. В тези "къмпинги" обикновено няма вода, отопление, електричество и тоалетни, посочва директорът на организацията Фабио Паренти. По думите му семействата са се настанили там просто защото няма къде другаде да отидат.
Макар условията на живот да не толкова потресаващи във Великобритания или скандинавските страни, високите наеми и цени на имотите там допринасят за нарастващата етническа изолация в големите градове.
Доклад от септември предупреждава, че Великобритания се превръща в общество тип гето с "черни дупки" в градовете. Документът предизвика дебати за интеграцията на имигрантите в страна, известна с толерантността си към чужденците. В бедния квартал Bermondsey в Източен Лондон родените извън страната са нараснали с 155% за едно десетилетие. Повечето обитават големи социални сгради - мърляви, безлични, 4-5-етажни блокове, но успели все пак да запазят приличен вид.
Качеството на жилищата за имигранти е може би най-високо в скандинавските страни, но и там чужденците живеят наблъскани натясно в най-неприветливите крайни квартали, строени в края на 60-те и началото на 70-те години. Но макар сградите да са бездушни и еднообразни, липсват белезите на бедността. По улиците няма боклук, а детските площадки са добре подържани.
В Германия бедността се е увеличила и сред имигрантите, и сред самите германци поради икономическа стагнация и безработицата от 1,4%. Но заради бума на строителството, започнал от началото на 90-те след обединението на страната, цените на жилищата са се запазили сравнително ниски.
Според Георг Класен от берлинска неправителствена организация по въпросите на бежанците имотите са толкова евтини в днешно време, че субсидираните квартири са смятат за скъпи в сравнение с предложенията на частния жилищен пазар.
В Берлин съществува обратния проблем - трябва да разрушаваме сгради, тъй като имаме твърде много жилищни зони, обяснява Класен. По думите му квартирите за бежанци се съобразени с основния жизнен стандарт, макар някои от изискванията да не са така строги.
Проблемът в много страни от ЕС не са средствата, а наличието на достатъчно политическа воля за промяна на положението.
Във Франция правилото 20% от всеки нов строителен проект в градските райони да се отделят за социално настаняване редовно се пренебрегва. Кметовете често предпочитат да платят символична сума за глоба, 150-180 долара, отколкото да пуснат имигранти или бедни в квартала.
В Италия е отменен данък, предназначен за строежа на нови обществени жилища.
Според Жоаким Соар въпросът в крайна сметка е дали медийното и общественото внимание, които фаталните инциденти като този в Париж, концентрират, ще окажат достатъчно натиск върху политиците, за да подобрят нещата.
Превод от английски: Антония Апостолова
Улиците на Париж, Рим и Берлин, с тяхната внушителна историческа архитектура, бутици и оживени ресторанти, може би внушават стереотипното усещане за благоденствие и комфорт в Европа на XXI век. Но зад богато украсените фасади и атрактивните булеварди на повечето европейски градове се крие една друга реалност. За нея разказва Катрин Бенхолд във вестник "Интернешънъл хералд трибюн".
Предлагаме текста на статията с малки съкращения:
Много често тази реалност - на пренаселени жилищни кооперации в старата градска част, запуснати сгради в кварталите за социално слаби и дори лагери на открито без никакви санитарни условия, накърнява европейското самосъзнание.
На континента, който традиционно се гордее с егалитарните си ценности и щедрите си разходи за благосъстоянието на своето население, най-бедната част от обществото - съставена предимно от имигранти и бежанци, живее при условия, които повечето "нормални" европейци трудно могат да си представят.
Докато някой фатален инцидент не ги изстреля във водещите заглавия на новините.
В Париж поредица от унищожителни пожари през август отне живота на 48 африкански емигранти и буквално остави Франция със зяпнала уста, разкривайки разнебитените и опасни за обитаване жилищни постройки, в някои от които няма дори течаща вода, но затова пък има оголени електрически жици. И всичко това в самото сърце на Града на светлината.
Във Великобритания смъртта на 23-ма китайски работници в Ланкастър м.г., които се удавиха, докато вадеха раковини при изключително опасни условия на работа, шокира обществото, което дотогава сякаш не осъзнаваше, че е обичайна практика да се използва труда на нелегални имигранти срещу мизерни заплати.
Лагерите край Милано и бедняшките квартали в покрайнините на Лисабон, както и палежите на домове на бегълци в Белгия и Германия, също извадиха на показ уязвимостта на Европа, що се отнася до нарастващия брой легални и нелегални емигранти.
Няма никакво извинение хора да живеят по такъв начин в началото на XXI век, казва Жоаким Соар, директор на спешна мрежа за приютяване на хора в неравностойно положение. По думите му тези нечовешки жизнени условия илюстрират неуспеха на богатите европейски общества да се справят с аспектите на глобализацията.
В изгорелите стълбищни шахти в Париж, в холандските необзаведени квартири с незаконно настанили се, в италианските лагери и португалските коптори се сблъскват едни от най-големите предизвикателства за Европа: растящия брой на имигрантите, растящите цени на жилищата и растящата безработица.
Броят на легалните имигранти в 25-те страни членки на ЕС се е увеличил почти двойно през последното десетилетие - от 826 000 през 1993 г. до 2.1 млн. през 2003 г., според последните данни на Евростат.
Отчаяният порив на хората в бедните развиващи се страни да търсят късмета си в Европа бе изобразена по покъртителен начин през последните седмици, когато стотици африканци се опитаха да прескочат оградите от бодлива тел, разделящи Мароко от испанските анклави. Десетки души загинаха.
Междувременно цените на европейските жилища нарастват средно с около 7% на година през последните пет години, отваряйки място за спекулации, а безработицата в ЕС се движи около 9%.
Там където и трите фактора са налице, като във Франция и Италия, състоянието на жилищата за социално слабите изглежда най-отчайващо. На други места смекчаващи фактори, като по-ниска безработица (Великобритания) или застой в жилищния пазар (Германия), донякъде са ограничили мизерията.
Следвоенната традиция за субсидирани от държавата квартири в много европейски държави осигури прилични условия на живот за семейства, които в противен случай биха живели в пълна нищета в родните си страни. Но подобна практика вече е рядкост.
Никъде в ЕС проблемът не е бил така остър, както във Франция. Там цените на имотите нараснаха с над 15% миналата година и нивото на безработицата от три десетилетия е застинало на 10%. Това затруднява двойно повече хората при търсенето на жилище, което да могат да си позволят.
60-милионната Франция харчи 1,9% от своя БВП за субсидирано жилищно строителство - сред най-големите проценти в ЕС, и качеството му там е смятано за сравнително високо. Търсенето на субсидирани квартири обаче значително превишава предлагането им.
В Париж имигрантите съставляват 1/3 от кандидатстващите, те са склонни да чакат по-дълго и да търпят по-тежки условия на живот междувременно. 85% от 2400 семейства, изнесени от опасни за обитаване сгради през последните четири години са имигранти, сочат данните. Някои от жертвите на пожарите в Париж са чакали за жилище от 14 години, други са били незаконно настанили се квартиранти, очакващи документите си за жителство.
През последните години Южна Европа, и най-вече Испания, Гърция, Португалия и Италия, са се превърнали в особено атрактивни дестинации за имигрантите, опитващи се да влязат в ЕС главно от Северна Африка през Средиземно море.
Италия в момента има 1,3 млн. легални имигранти, неизвестен брой нелегални и поскъпващ пазар на имоти, където цените растат с около 9% на година.
Поради невъзможността да си намерят жилище, някои имигранти се съгласяват да живеят в импровизирани лагери в изоставени индустриални зони или близо до железопътни разпределителни станции край големите градове, включително Рим, Милано и Турино.
Според скорошен доклад на "Нага", италианска благотворителна организация за подпомагане на имигранти, от 6000 до 8000 души са живели в подобни лагери в Милано по-рано т.г., някои от които са били сринати с булдозери. В тези "къмпинги" обикновено няма вода, отопление, електричество и тоалетни, посочва директорът на организацията Фабио Паренти. По думите му семействата са се настанили там просто защото няма къде другаде да отидат.
Макар условията на живот да не толкова потресаващи във Великобритания или скандинавските страни, високите наеми и цени на имотите там допринасят за нарастващата етническа изолация в големите градове.
Доклад от септември предупреждава, че Великобритания се превръща в общество тип гето с "черни дупки" в градовете. Документът предизвика дебати за интеграцията на имигрантите в страна, известна с толерантността си към чужденците. В бедния квартал Bermondsey в Източен Лондон родените извън страната са нараснали с 155% за едно десетилетие. Повечето обитават големи социални сгради - мърляви, безлични, 4-5-етажни блокове, но успели все пак да запазят приличен вид.
Качеството на жилищата за имигранти е може би най-високо в скандинавските страни, но и там чужденците живеят наблъскани натясно в най-неприветливите крайни квартали, строени в края на 60-те и началото на 70-те години. Но макар сградите да са бездушни и еднообразни, липсват белезите на бедността. По улиците няма боклук, а детските площадки са добре подържани.
В Германия бедността се е увеличила и сред имигрантите, и сред самите германци поради икономическа стагнация и безработицата от 1,4%. Но заради бума на строителството, започнал от началото на 90-те след обединението на страната, цените на жилищата са се запазили сравнително ниски.
Според Георг Класен от берлинска неправителствена организация по въпросите на бежанците имотите са толкова евтини в днешно време, че субсидираните квартири са смятат за скъпи в сравнение с предложенията на частния жилищен пазар.
В Берлин съществува обратния проблем - трябва да разрушаваме сгради, тъй като имаме твърде много жилищни зони, обяснява Класен. По думите му квартирите за бежанци се съобразени с основния жизнен стандарт, макар някои от изискванията да не са така строги.
Проблемът в много страни от ЕС не са средствата, а наличието на достатъчно политическа воля за промяна на положението.
Във Франция правилото 20% от всеки нов строителен проект в градските райони да се отделят за социално настаняване редовно се пренебрегва. Кметовете често предпочитат да платят символична сума за глоба, 150-180 долара, отколкото да пуснат имигранти или бедни в квартала.
В Италия е отменен данък, предназначен за строежа на нови обществени жилища.
Според Жоаким Соар въпросът в крайна сметка е дали медийното и общественото внимание, които фаталните инциденти като този в Париж, концентрират, ще окажат достатъчно натиск върху политиците, за да подобрят нещата.
Превод от английски: Антония Апостолова
Прочетено: 4850 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
