Днес е Кръстовден

Няма православен християнин, който да не е чел или слушал разказа за Въздвижението на честния Христов кръст.
Царица Елена, майката на император Константин Велики, идва в Ерусалим, за да търси кръста.
След като събира престарелите евреи, тя ги моли да й съобщят мястото му и се оказва, че само някой си Юда го знае, но не иска да го съобщи.
След като прекарва седем денонощия гладен и жаден на дъното на един пресъхнал кладенец, Юда най-сетне се съгласява да помогне, информира Religiabg.com.

Той отива на хълма Голгота, моли се и от земята излиза приятна миризма. Започва да копае и открива на 40 метра дълбочина три кръста, които донася на царицата. Недоумението кой е истинския кръст се разрешава, когато един от тях възкресява мъртвец.
Юда приема кръщение и даже става епископ на Йерусалим, а света Елена построява църква на Голгота и полага там кръста в сребърно ковчеже. По-късно тя успява да намери и гвоздеите, за което се оказва решаваща молитвата на Юда.
Елена прековава гвоздеите в юзда за коня на Константин и след като извършва много благотворителни дела, умира в мир. Разказът завършва с увещание към верните да празнуват всяка година Въздвижението на кръста.
Така гласи средновековната легенда, но най-ранните текстове с този сюжет се оказват доста различни.

В "Посланието до Констанций" от свети Кирил Йерусалимски (писано около 351 година) и в тълкуването на Евангелието от Йоан от свети Йоан Златоуст, гл. 85.1 (писано около 390 година) света Елена не се свързва с кръста.
Тя се появява за първи път в надгробното слово на свети Амвросий Медиолански за император Теодосий, глава 40-51 (произнесено в 395 година). Тук тя сама копае на Голгота и узнава светия кръст по още прикрепената към него табела.
Малко по-късно в "Църковната история" на Руфин Аквилейски, глава 10.7 и сл. (съставена ок. 402 г.) се въвежда чудо. Кръстът се познава по това, че изцелява смъртно болна жена.

През същата 402 година свети Павлин Нолански пише 31-то си послание, в което замества болната жена с мъртъв младеж, който възкръсва при допиране на кръста. Текстовете на Рефин и Павлин са преработени и допълнени към средата на V век в двете "Църковни истории" на Сократ и Созомен (гл. I.17 и II.1).
Созомен се позовава за първи път на евреин-помощник на света Елена, но смята, че това сведение не е достоверно и че тя е била насочена от божествено видение.
Досега се смяташе за установено, че въвеждането на света Елена в легендата се дължи на някои латински писатели преди и след 400-та година.

През 1989 година се появи от печат кардиналната монография на холандския историк Ян Вилем Дрейверс "Хелена Аугуста". Тя се оказва един от онези редки трудове, които променят основно мисленето по даден научен проблем, смятан за изчерпан.
Дрейверс доказа, че посочените църковни историци Руфин, Сократ, Созомен и по-късно Теодорит Кирски ползват общ извор - запазената само в цитати версия на Геласий Кесарийски, която датира от 90-те години на IV век.
Дрейверс също изтъкна, че тримата главни и независими автори Геласий, Амвросий и Павлин черпят устни и писмени традиции, които произхождат пряко от Йерусалим.
Тези разкази възникват през 20-те години на IV век и се пренасят от поклонници на Изток и Запад.

Друг много важен източник е първият църковен историк Евсевий Кесарийски. В своето съчинение "За живота на Константин" (около 339 година) той повествува за откриването на Христовия гроб и за строежа на базиликата до него, но поради своите ариански убеждения не отронва нито дума за кръста. За него не споменава и един френски поклонник от Бордо, който посещава Йерусалим през 333 гoодина.

В същото време Евсевий и други автори поддържат, че св. Елена идва на поклонение в Йерусалим през пролетта на 325 година.
Тъй като тя проявява голямо благоговение към местата, свързани с живота, смъртта и възкресението на Спасителя, може да се приеме, че с помощта на епископ Макарий Йерусалимски царицата-майка действително успява да попадне на кръста Господен. Подробностите на това събитие едва ли може да бъдат възстановени с точност.