новини
справочник
заведения
Теодор ЗАХОВ: На пазара ще се задържат едва няколко нови телекома
12 Март 2005, Събота
Името на "Спектър нет" се асоциира с окрупняването в интернет бранша у нас. За 3-4 години тя купи бизнеса на "Аси къмпани", "Бусофт", "Омега софт", "Триада", "Инет", "Пролинк" и по данни на самия доставчик 80% от българския интернет трафик минава през мрежата му. Теодор Захов е председател на Сдружение за електронни комуникации.
- - -
В: Г-н Захов, "Спектър нет" е един от новите телекоми. Как се работи в условията на либерализиращ се пазар, достатъчен ли е лицензът?
- Лицензът е първата необходима, но недостатъчна стъпка. Трябват няколко допълнителни крачки, за да извършваш реално услугите, за които си получил лиценз за фиксирана телефония. Пътят не е лесен. Има множество пречки и затруднения, някъде бюрократични, другаде чисто финансови.
В: Кои са финансовите?
- Пазарът на фиксирани телефонни услуги е доминиран от БТК и всеки оператор е длъжен да направи взаимно свързване с нея. Условията и цените затрудняват алтернативните оператори да предоставят услугите си. Докато не набере значителна клиентска маса, за което също има пречки, новият телеком не може да извлече реална полза от предлаганите услуги.
В: Колко е достатъчната клиентска маса?
- За създаването й са нужни години. Никой от операторите няма още. Нужен е механизъм за събирането й и за достъп до клиентите, а в момента няма такъв. Оператор като нас не може да стигне до крайния клиент (освен в по-специални случаи) нито като ползва “последната миля” от БТК, защото това не работи, нито ползвайки DSL услуги, тъй като има технологични ограничения за предоставянето им. Алтернативата през LAN мрежи е доста рискована, тъй като качеството на комуникацията през тях е ниско.
Необходими са поне няколко десетки хиляди абонати. Тогава вече има “общество” от абонати, които могат да ползват различни преференции, говорейки един с друг.
Дотогава ще е доста трудно. Все още няма достъп до последната миля, а дори и да има, той е ценово подпрян от споразумението за необвързан достъп, одобрен от КРС. Цените са такива, че операторът на едро трябва да плаща такси, по-високи от тези, които плаща обикновен абонат на БТК, за да има телефон вкъщи.
В: Това ли са проблемите пред новите телекоми в момента?
- Много са. Обстановката у нас в сектора на телекомуникциите се изменя буквално с дни. Невероятна турболенция. В такава среда човек трябва да внимава какво прави, за да не стъпи накриво. Много са примамливите възможности и ако се плъзнеш по тях, се оказва, че са похарчени пари, които не се връщат лесно.
Звучи песимистично, но движение има. Рекламните послания на новите телекоми, разбира се, звучат оптимистично, но няма да се случат съвсем скоро. Трябва да почакаме.
В: И крайните клиенти трябва да чакат.
- Всички чакаме. Най-тъжното е, че дори взаимното свързване на мрежите не решава проблемите на един телеком. Лицензът е необходим, но недостатъчен, взаимната свързаност - също. Следва необвързаният достъп до последната миля и би трябвало този пакет да е достатъчен, ако условията по свързванията са добри за правене на бизнес.
В: Какво последва за "Спектър нет" след свързване с мрежата на БТК?
- Можем да свържем бизнес клиенти, които имат по-големи нужди от телефонни услуги, тъй като не са толкова чувствителни към цената на единичен телефон. Предлагайки пакет от телефонни услуги, можем да се вместим през цените на съществуващата инфраструктура и услугата да е ценово адекватна. Има и алтернативни механизми като използването на кабелна инфраструктура, различна от тази на БТК. Има анонси да се прави това, но то е доста рисковано. Не е ясно кои мрежи са законни и кои не.
В: Доставяте интернет за опорната мрежа на държавната администрация. Как от ваша гледна точка изглежда развитието й? Заговори се за нов държавен телеком и за това, че организации се връзват към нея и предлагат достъп.
- Не знам кой се е вързал и кой има достъп през нея. Ако го има, не е редно да се прави. Не може да има идея да се прави нов държавен телеком. Има мрежа за обособено ползване от държавната администрация, но това не е телеком, а обособена мрежа. Тя не е публична, а обслужва вътрешно нуждите на държавната администрация. Ако се предлагат услуги, тя действително би се превърнала в телеком, но статутът на такава мрежа не е да продава услуги. Поне не комуникационни. Администрацията може да предлага е-услуги през нея, но те са за доставка на съдържание. Защо й е на държавата нов телеком? Тя си имаше допреди година такъв.
В: Появиха се много смесени оператори - традиционният телеком стана и мобилен, мобилните оператори - и телекоми, интернет доставчиците - също. Това явление обичайно ли е?
- Частично обичайно. Новите технологии предполагат конвергенция на услугите, т.е. различни услуги - телефония, пренос на данни, телевизия, VPN услуги и т.н. - се предлагат по една и съща мрежа и по сходни технологии. Изместването на традиционната телефония от ново поколение е нормално и се случва по цял свят.
Другият процес, когато всички оператори искат да бъдат всякакви - и мобилни, и фиксирани - е малко странен. Получава се, защото двата GSM оператора у нас се опитват да се противопоставят на БТК в сферата, където е традиционно силна - фиксираната телефония. При продажбата си БТК се сдоби с GSM лиценз, за да се набърка в другата част на бизнеса. Това не се прави, за да имаме пълно портфолио, а в отговор на конкуренцията на БТК, която би могла да предлага пакети от мобилен телефон, фиксиран телефон, интернет, евентуално цифрова телевизия.
В: Къде иска да се позиционира "Спектър нет"?
- Ние сме традиционно сили в услугите, базирани на IP протокол. В момента разширяваме с фиксирани телефонни услуги. Ще добавим мобилност на телефона, т.е. в рамките на София човек може да премести телефона си, и то безплатно. Нашата телефония предлага възможност за разговор между човек с компютър в Америка и телефонен абонат на мрежата ни в България.
Основният пакет, от който хората се интересуват, е простият телефонен разговор. Каквито и екстри да се вграждат в телефона, той си остава средство за говорене. Мобилните имат едно силно приложение - кратки съобщения. С това се изчерпват приложенията на един GSM. При фиксираните е само говоренето. На по-следващ етап ще се правят видеоконференции.
В: Като комуникационна компания имате ли интерес от участие в държавни проекти?
- В областта на комуникациите големите проекти са инфраструктурни. Не знам да има такива. Голям проект е свързването на всички училища към интернет. Това е тежка задача. Трябва да се свързани хиляди обекти из цялата страна, до които няма адекватна инфраструктура. Може би в най-голяма степен това е по силите на БТК заради прокараните кабели по тези места. Според мен проектът е толкова голям, че е предопределено кой ще го прави.
Организационно ще бъде такова сложно начинание, че не мога да му видя скоро края. В големите градове ще стане, в по-малките - също, но оттам нататък започва една голяма мъка. Има места, в които няма интернет, а само достъп през телефонната мрежа. Всичко ще зависи от парите, които ще се отпуснат.
В: Преди години "Спектър нет" купи няколко интернет доставчика. Надхвърля ли инвестицията да бъдете нов телеком средствата по окрупняването?
- Да, надхвърля я. Инвестирането сега започва със скок в неизвестното. Това е лошото на тази дейност, защото за всички тя е с неизвестен край.
В: Ще се отвори ли вътрешна конкуренция между новите телекоми? Сега изглеждате в един отбор срещу БТК.
- В един отбор сме, доколкото искаме нормални условия за съществуването си. Като доскорошен монополист БТК държи 100 процента от пазара и конкуренцията с нея е неизбежна. Конкуренцията с оператор, който има пазарен дял 0.001 процента, е трудна, защото не можеш да видиш къде е отишъл. Така че между операторите няма значима конкуренция, засичаме се тук-там.
Малко фирми от 13-те, взели лиценз, реално ще успеят да направят нещо. Ще се броят на пръстите на едната ръка, личи си отсега. Това е труден процес, който се извършва на фона на всеобщо спадане на цените на комуникациите в цял свят. От една страна, имаме високи цени по свързаността, а от друга - спад на цените на дребно.
В: Приключи ли окрупняването на интернет пазара у нас? Кои са най-слабите участници на него, потенциалните фирми за поглъщане?
- Не е приключило, може би не е активно в момента. На пазара има много субекти с неясен произход и предназначение. Не е ясно какво правят. Затова и не могат да бъдат купувани. Имам предвид LAN мрежите. Не възразявам, че ги има. Запълнили са ниша, от която потребителят има нужда. Съществуват на базата на генериран в България трафик, който не е законен. От друга страна, начинът им на изграждане също е под въпрос. Тези два фактора водят до неясен бизнес модел - кратковременен, без съществено продължение.
В: Основно в дейността си на нов телеком ли ще инвестирате в бъдеще?
- Да, това е основната посока. Ще инвестираме в новия тип услуги и в усъвършенстване на нашата мрежа за данни. Скоро ще обявим допълнителна инвестиция в устройства, направена преди месец-два, която превръща мрежата ни в мрежа с уникални свойства у нас. Инвестираме и в стабилността й, така че да не зависи от натоварване, атаки, сривове в отделни участъци, което е всъщност изкуството да правиш мрежа.
- - -
В: Г-н Захов, "Спектър нет" е един от новите телекоми. Как се работи в условията на либерализиращ се пазар, достатъчен ли е лицензът?
- Лицензът е първата необходима, но недостатъчна стъпка. Трябват няколко допълнителни крачки, за да извършваш реално услугите, за които си получил лиценз за фиксирана телефония. Пътят не е лесен. Има множество пречки и затруднения, някъде бюрократични, другаде чисто финансови.
В: Кои са финансовите?
- Пазарът на фиксирани телефонни услуги е доминиран от БТК и всеки оператор е длъжен да направи взаимно свързване с нея. Условията и цените затрудняват алтернативните оператори да предоставят услугите си. Докато не набере значителна клиентска маса, за което също има пречки, новият телеком не може да извлече реална полза от предлаганите услуги.
В: Колко е достатъчната клиентска маса?
- За създаването й са нужни години. Никой от операторите няма още. Нужен е механизъм за събирането й и за достъп до клиентите, а в момента няма такъв. Оператор като нас не може да стигне до крайния клиент (освен в по-специални случаи) нито като ползва “последната миля” от БТК, защото това не работи, нито ползвайки DSL услуги, тъй като има технологични ограничения за предоставянето им. Алтернативата през LAN мрежи е доста рискована, тъй като качеството на комуникацията през тях е ниско.
Необходими са поне няколко десетки хиляди абонати. Тогава вече има “общество” от абонати, които могат да ползват различни преференции, говорейки един с друг.
Дотогава ще е доста трудно. Все още няма достъп до последната миля, а дори и да има, той е ценово подпрян от споразумението за необвързан достъп, одобрен от КРС. Цените са такива, че операторът на едро трябва да плаща такси, по-високи от тези, които плаща обикновен абонат на БТК, за да има телефон вкъщи.
В: Това ли са проблемите пред новите телекоми в момента?
- Много са. Обстановката у нас в сектора на телекомуникциите се изменя буквално с дни. Невероятна турболенция. В такава среда човек трябва да внимава какво прави, за да не стъпи накриво. Много са примамливите възможности и ако се плъзнеш по тях, се оказва, че са похарчени пари, които не се връщат лесно.
Звучи песимистично, но движение има. Рекламните послания на новите телекоми, разбира се, звучат оптимистично, но няма да се случат съвсем скоро. Трябва да почакаме.
В: И крайните клиенти трябва да чакат.
- Всички чакаме. Най-тъжното е, че дори взаимното свързване на мрежите не решава проблемите на един телеком. Лицензът е необходим, но недостатъчен, взаимната свързаност - също. Следва необвързаният достъп до последната миля и би трябвало този пакет да е достатъчен, ако условията по свързванията са добри за правене на бизнес.
В: Какво последва за "Спектър нет" след свързване с мрежата на БТК?
- Можем да свържем бизнес клиенти, които имат по-големи нужди от телефонни услуги, тъй като не са толкова чувствителни към цената на единичен телефон. Предлагайки пакет от телефонни услуги, можем да се вместим през цените на съществуващата инфраструктура и услугата да е ценово адекватна. Има и алтернативни механизми като използването на кабелна инфраструктура, различна от тази на БТК. Има анонси да се прави това, но то е доста рисковано. Не е ясно кои мрежи са законни и кои не.
В: Доставяте интернет за опорната мрежа на държавната администрация. Как от ваша гледна точка изглежда развитието й? Заговори се за нов държавен телеком и за това, че организации се връзват към нея и предлагат достъп.
- Не знам кой се е вързал и кой има достъп през нея. Ако го има, не е редно да се прави. Не може да има идея да се прави нов държавен телеком. Има мрежа за обособено ползване от държавната администрация, но това не е телеком, а обособена мрежа. Тя не е публична, а обслужва вътрешно нуждите на държавната администрация. Ако се предлагат услуги, тя действително би се превърнала в телеком, но статутът на такава мрежа не е да продава услуги. Поне не комуникационни. Администрацията може да предлага е-услуги през нея, но те са за доставка на съдържание. Защо й е на държавата нов телеком? Тя си имаше допреди година такъв.
В: Появиха се много смесени оператори - традиционният телеком стана и мобилен, мобилните оператори - и телекоми, интернет доставчиците - също. Това явление обичайно ли е?
- Частично обичайно. Новите технологии предполагат конвергенция на услугите, т.е. различни услуги - телефония, пренос на данни, телевизия, VPN услуги и т.н. - се предлагат по една и съща мрежа и по сходни технологии. Изместването на традиционната телефония от ново поколение е нормално и се случва по цял свят.
Другият процес, когато всички оператори искат да бъдат всякакви - и мобилни, и фиксирани - е малко странен. Получава се, защото двата GSM оператора у нас се опитват да се противопоставят на БТК в сферата, където е традиционно силна - фиксираната телефония. При продажбата си БТК се сдоби с GSM лиценз, за да се набърка в другата част на бизнеса. Това не се прави, за да имаме пълно портфолио, а в отговор на конкуренцията на БТК, която би могла да предлага пакети от мобилен телефон, фиксиран телефон, интернет, евентуално цифрова телевизия.
В: Къде иска да се позиционира "Спектър нет"?
- Ние сме традиционно сили в услугите, базирани на IP протокол. В момента разширяваме с фиксирани телефонни услуги. Ще добавим мобилност на телефона, т.е. в рамките на София човек може да премести телефона си, и то безплатно. Нашата телефония предлага възможност за разговор между човек с компютър в Америка и телефонен абонат на мрежата ни в България.
Основният пакет, от който хората се интересуват, е простият телефонен разговор. Каквито и екстри да се вграждат в телефона, той си остава средство за говорене. Мобилните имат едно силно приложение - кратки съобщения. С това се изчерпват приложенията на един GSM. При фиксираните е само говоренето. На по-следващ етап ще се правят видеоконференции.
В: Като комуникационна компания имате ли интерес от участие в държавни проекти?
- В областта на комуникациите големите проекти са инфраструктурни. Не знам да има такива. Голям проект е свързването на всички училища към интернет. Това е тежка задача. Трябва да се свързани хиляди обекти из цялата страна, до които няма адекватна инфраструктура. Може би в най-голяма степен това е по силите на БТК заради прокараните кабели по тези места. Според мен проектът е толкова голям, че е предопределено кой ще го прави.
Организационно ще бъде такова сложно начинание, че не мога да му видя скоро края. В големите градове ще стане, в по-малките - също, но оттам нататък започва една голяма мъка. Има места, в които няма интернет, а само достъп през телефонната мрежа. Всичко ще зависи от парите, които ще се отпуснат.
В: Преди години "Спектър нет" купи няколко интернет доставчика. Надхвърля ли инвестицията да бъдете нов телеком средствата по окрупняването?
- Да, надхвърля я. Инвестирането сега започва със скок в неизвестното. Това е лошото на тази дейност, защото за всички тя е с неизвестен край.
В: Ще се отвори ли вътрешна конкуренция между новите телекоми? Сега изглеждате в един отбор срещу БТК.
- В един отбор сме, доколкото искаме нормални условия за съществуването си. Като доскорошен монополист БТК държи 100 процента от пазара и конкуренцията с нея е неизбежна. Конкуренцията с оператор, който има пазарен дял 0.001 процента, е трудна, защото не можеш да видиш къде е отишъл. Така че между операторите няма значима конкуренция, засичаме се тук-там.
Малко фирми от 13-те, взели лиценз, реално ще успеят да направят нещо. Ще се броят на пръстите на едната ръка, личи си отсега. Това е труден процес, който се извършва на фона на всеобщо спадане на цените на комуникациите в цял свят. От една страна, имаме високи цени по свързаността, а от друга - спад на цените на дребно.
В: Приключи ли окрупняването на интернет пазара у нас? Кои са най-слабите участници на него, потенциалните фирми за поглъщане?
- Не е приключило, може би не е активно в момента. На пазара има много субекти с неясен произход и предназначение. Не е ясно какво правят. Затова и не могат да бъдат купувани. Имам предвид LAN мрежите. Не възразявам, че ги има. Запълнили са ниша, от която потребителят има нужда. Съществуват на базата на генериран в България трафик, който не е законен. От друга страна, начинът им на изграждане също е под въпрос. Тези два фактора водят до неясен бизнес модел - кратковременен, без съществено продължение.
В: Основно в дейността си на нов телеком ли ще инвестирате в бъдеще?
- Да, това е основната посока. Ще инвестираме в новия тип услуги и в усъвършенстване на нашата мрежа за данни. Скоро ще обявим допълнителна инвестиция в устройства, направена преди месец-два, която превръща мрежата ни в мрежа с уникални свойства у нас. Инвестираме и в стабилността й, така че да не зависи от натоварване, атаки, сривове в отделни участъци, което е всъщност изкуството да правиш мрежа.
Прочетено: 4815 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
