Екзотика на 5 км от Слънчев бряг

Кошарица, Бата, Козичино - преуспяващият селски туризъм. Най се чака за планинското сафари с бивши джипове и трабанти

Късен следобед в Козичино. Възрастни баби трескаво постилат рогозки и черги върху стария прашен селски път. Отгоре чевръсто нареждат плетени чорапи и блузи собствено производство. Около тях най-спокойно обикалят кози, овце и кокошки. По-нагоре по пътя дядовците им стягат каручки, впрягат магарета и отупват праха от плаченцата, които мятат върху седалките. Друга група баби заемат бойни позиции по средата, награбили в ръце хурки и вретена. Още десетина минути и откъм дерето се чува грохотът на автобусите. След малко порутеното село, забравено и от Бога, се изпълва с народ. Току-що е пристигнала поредната група чужденци, специално платили си, за да бъдат заведени на място, където българи рядко стъпват. Тази гледка се повтаря всеки ден от началото до края на лятото. Английски, немски и скандинавски баби и дядовци цъкат с език, гледат обстановката и си мислят, че са попаднали накрай света. Те всъщност никак не са далеч от истината.
-------
До Козичино се стига по тесен планински път, чиито останки асфалт помнят още времената на другаря Вълко Червенков. Селото се намира в най-източните склонове на Стара планина. Обитават го едва 70-80 души. Някога тук е кипял живот. Раждали са се деца. Сега за това напомнят само останките на училището и спортната площадка, превърната от домашните животни в чудесен терен за паша. На селския мегдан е издигната паметна плоча, върху която са издълбани в дълъг списък имената на младежите от Козичино, дали живота си по фронтовете на минали войни.
От няколко години идеята на туроператорски фирми да организират селски туризъм за чужденци осмисля дните на малцината стоици от този край, а е привлякла и няколко предприемчиви българи. Никола Мирчев, дългогодишен емигрант в Германия, си е купил терен именно тук. Довел е и съпругата си германка, за

да построят малко семейно хотелче,

в което ще има едва пет-шест стаи. "Идваме си всяко лято, строим по малко, след година-две, когато го завършим, ще посрещаме отбрани туристи и се надяваме да останат доволни", представя си инвестицията Никола.
Интересът от селския туризъм е взаимен. Иностранците са щастливи да видят гледки от битие, запазено непокътнато в десетилетията на социализми, комунизми и капитализми, а местните старци с радост посрещат нови хора. С времето дори и у тях се е пробудила искрицата хазартност. "Казвайте каквото имате да ме питате, че да не си изтърва клиентите", подвиква ни секретарката на кметския наместник, докато нарежда стоката върху своята си рогозка. Тя е заела най-централното място насред площада, точно като за по-виден чиновник. Успяваме да я успокоим само след уверението, че ще се отдръпнем, колчем зърнем да се задава някоя чуждоземна баба, решила да си купи домашно плетени чорапи.
Половин час разходки из уличните прахоляци и чужденците биват отведени да видят друго чудо - местен дядо е устроил в двора на къщата си машина за влачене на вълна. На гостите даракът им се вижда гаче да е извънземен кораб. Пипат го, маят се. Нямат думи. Дядото гордо обяснява, че за цяло лято през двора му преминават по трийсетина хиляди гости, за което туроператорските фирми му плащали общо цели 300 лева! "Много пари са това", възклицава той, понеже и хабер си няма колко евро чужденците пък са платили на туроператора за същото.
Но най-интересната атракция е в горния край на Козичино. Светослава и Венцислав Налбантови, младо семейство от Поморие, са си построили малка щраусова ферма. Екзотичните животинки носят имена от българската политическа екзотика. Любимци на стопанката са Симеон и Калина. В реалния живот така са назовани баща и дъщеря. Във фермата това са съпруг и съпруга щрауси. Калина тъкмо е снесла яйце и сега се пъчи гордо из двора. От едно щраусово яйце стават 15 омлета, иначе го продават за 50 лева. Точно зад оградата на щраусовия дом има клетки и с други любопитни живинки - жълтия бабуан Чико, кенгуруто Дино. Дино обича да се боксира, затова дори Светла рядко се решава да влиза в клетката му.
Козичино е само едно от селата, които туроператорите са си заплюли за допълнителни приходи от летовници. По няколко автобуса дневно пъплят и из почти непроходимите надупчени пътища на село Бата. То също е в Стара планина, недалеч от Каблешково. И там има щрауси, маймуни, фазани... Цели две огромни механи с маси за по 600 човека чакат с нетърпение баби и дядовци от Немско и Британско.
За

чужденците с по-изтънчени вкусове,

които не понасят прашни пътища и миризми на овце и кози, е друго планинско селце - Кошарица. Там се предлагат подобия на сафарита с джипове и трабантчета, преоформени в кабриолети. Туристите биват отвеждани навътре в планината до местността Златева чешма, под село Раковско. Там има поляна, където специално за тях е изграден мини комплекс с хамаци, за да си отдъхнат най-разнообразно.
Кошарица е само на пет километра от Слънчев бряг и в момента всъщност е полу-село, полу-курортен комплекс. Вътре все още витае възрожденският дух на старите къщи и дувари. Около селото обаче ври и кипи. Някога там е имало бадемова гора и лозов масив. След реституцията всичко е набързо разпродадено, изсечено и изкоренено. Върху плодородната земя предприемачите вече изграждат огромни квартали от малки блокове и вили за продан. Още година - две и Кошарица ще се влее в Слънчев бряг. Бизнесът тук направо изпреварва възможностите на местната власт. Селото няма дори канализация. Мръсната вода се стича по разни дерета и септични ями. Точно в това обаче, оказва се, е романтиката за много чужденци. Почти всички стари селски къщи са вече изкупени от британци. "Повечето ми нови съселяни дори не съм ги виждал. Идват брокери, договарят се за цената, купуват къщата и тя е вече собственост на някой англичанин", разказва кметът на Кошарица Владко Кръстев. Местните не на шега подхвърлят, че като нищо скоро чужденците, дошли за селски туризъм по този край, ще бъдат посрещани и забавлявани не от баба Пена или дядо Стоил, а от чичо Джон и леля Джейн.