Успение на Иван Рилски
18 Август 2005, Четвъртък
Автор: Burgas Info
Отбелязва се в деня на годишнината от смъртта на Св. Иван Рилски. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино, край сегашния гр. Дупница, в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България.
До 25-годишната си възраст бил пастир. Като юноша копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. Но се отдал на пълна самота в суровото лоно на Рила планина. Там прекарал близо 40 години. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят помощта му.
След като напуска манастира, се скита на много места. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.
Около 980 г. мощите му били открити и пренесени в София, а той е канонизиран. Гръцкият писател Йоан Скилица пише че е свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). По време на една война унгарският крал Бела III през 1183 г. пада крепостта Средец (София), а унгарският крал изпраща мощите на светеца в столицата си Естергом. Местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, Иван Рилски го наказал с онемяване. Говорът му се възвърнал едва след като се преклонил пред ковчега и поискал прошка. Респектирани от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в София.
По-късно през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцеляват, дори и след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. Мощите са били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г. Пренасянето на мощите е било голямо събитие за времето. И до днес Православната Църква го отбелязва.
Св. Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. Преди векове култът му достига чак до Сибир.
До 25-годишната си възраст бил пастир. Като юноша копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. Но се отдал на пълна самота в суровото лоно на Рила планина. Там прекарал близо 40 години. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят помощта му.
След като напуска манастира, се скита на много места. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.
Около 980 г. мощите му били открити и пренесени в София, а той е канонизиран. Гръцкият писател Йоан Скилица пише че е свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). По време на една война унгарският крал Бела III през 1183 г. пада крепостта Средец (София), а унгарският крал изпраща мощите на светеца в столицата си Естергом. Местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, Иван Рилски го наказал с онемяване. Говорът му се възвърнал едва след като се преклонил пред ковчега и поискал прошка. Респектирани от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в София.
По-късно през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцеляват, дори и след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. Мощите са били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г. Пренасянето на мощите е било голямо събитие за времето. И до днес Православната Църква го отбелязва.
Св. Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. Преди векове култът му достига чак до Сибир.
Прочетено: 3256 пъти