Наум Шопов - един лъв на 75

И в този негов, на Бекет и на европейската цивилизация Крап, режисиран този път от Димитър Еленов в несебърския общински театър, напират десетките образи от капризната му, но никога неоспорвана кариера. Независимо дали играе (защото всъщност живее) цар или лесничей, пътуващ артист със сълзи в очите и звезди в косите или неудачник в някой чифлик край границата, той е адски вълнуващ.

Актьорът винаги е готов да падне в бездната, казва жрецът на Мелпомена

Аз съм един страдащ Лъв на 75, признава с великата си тъжно-смешна усмивка Наум Шопов. Актьорът, който може би е най-големият жив философ в театъра и киното ни, отложи фанфарите за есента. Пред винаги досадните чествания и литературни четения на помпозни поздравителни писма от хора, които рядко гледат спектакли, той избра маратона из България с новата версия на "Последната лента на Крап".

За да усети живителната енергия на народа. За да му даде различното изживяване. За да докаже, че талантът няма възраст. За да убеди публиката, че духът винаги побеждава тялото. За да изпрати посланието си - "Надявай се на любов до последния си миг. Живей с това, докато умреш. Бъди благодарен, че те има на този свят - въпреки всичко, въпреки трудностите, през които минаваш".

И в този негов, на Бекет и на европейската цивилизация Крап, режисиран този път от Димитър Еленов, напират десетките образи от капризната му, но никога неоспорвана кариера. Независимо дали играе (защото всъщност живее) цар или лесничей, пътуващ артист със сълзи в очите и звезди в косите или неудачник в някой чифлик край границата, той е адски вълнуващ.

И когато преди почти 30 години на сцената във военния театър обясняваше на неразумния свой син и наследник Сихизмундо, че животът е сън, още тогава всички му вярвахме. Защото Наум Шопов можеше да бъде и е балканският Лорънс Оливие, но просто светът не подозира за това. И няма никаква причина да не бъде Сър като него, защото всъщност той е. И му свалят шапка режисьори титани както Анджей Вайда и Александър Морфов.


И затова през есента започва репетиции в Народния театър в "Крал Лир". Той отново ще бъде страдащ владетел и баща, но отсега обещава, че трагедията и комедията ще присъстват равностойно в спектакъла на Явор Гърдев.
"Когато ме хвалят, вдигам носа по-високо, отколкото го правят другите хора. Когато се провалям, потъвам в бездна, от която излизам трудно. Но винаги успявам да се измъкна. Изживявам неуспехите си много тежко, с ужасяващи сривове. Опитвам се да се опозная, но и досега изненадвам самия себе си", разкрива Наум Шопов. И добавя, че музиката често неутрализира гадните му настроения. Той винаги е бил и остава влюбен в джаза.

Тази му страст пък разкрива другата - импровизацията. Актьорът никога не е един и същ. И неслучайно се надява, че ще бъде на сцената още дълго - така, както навремето се случва с майка му, невероятната Мара Шопова. И за да остане верен на традицията, която в цивилизованите общества е в основата на движението напред, иска да играе с децата си - Христо и Лиза.

Сега търси пиеса за себе си и дъщеря си. "Открих уж подходящ текст, но после ми се видя малко постничък. Героят е мълчаливец като мен, не обича да говори за бъдещето. Ще видим. Никога не съм давал съвети на децата си. Те сами си избраха пътя и е добре да го следват, както го разбират. На мен също никой не ми е давал акъл", спомня си Наум Шопов.