Мартин Карбовски: Седемте Снежанки и джуджето

Имало едно време седем десни Снежанки. Те били толкова десни, че с лявата си ръка нищо не вършели, срам ги било. За тях лявата ръка била нещо като цирей, но понеже левите ръце не приличат много на цирей и те въобще не говорели за левите си ръце.
Но били много красиви – едната Снежанка била най-красива, казвала се Надежда и била добра, ама много добра, направо душа - добра, макар и строга. Това че била добра не било много добре за нея, защото другите Снежанки, като виждали колко е добра и искали да я направят на салата, но първата Снежанка се държала и не им се давала много да я направят на салата. По-добре да се правя на луда, викала си най-красивата Снежанка, отколкото да ме направят на салата. И била права.

Втората Снежанка се казвала Костов – и тя била красива, ама още по-красива, направо ума си губиш по нея. Някои наблюдатели я смятали за най-грозната и направо опасна Снежанка, но други изтъквали, че може да е опасна Снежанката Костов, но пък умът й е красив. Почитателите на Снежанката Костов направо били луди по нея, смятали че не само умът й е красив, ами направо е възбуждащ и често се случвало почитатели на тази Снежанка да обикалят покрай къщата на десните Снежанки и да попържат останалите шест Снежанки. Най-голямата попържня била, че само Костов е дясна Снежанка, други нямало. Все едно всички другите били леви, което си е голяма обида за една дясна Снежанка. Страшна работа – обикалят и попържат, крещят за една единствена дясна Снежанка, все едно другите ги няма на тоя свят. Луда работа.

Още по-красива била Снежанката №3 – викали й Софиянски, като незнайно защо тя живеела и се кандидатирала на избори във Варна. Тази Снежанка била много хубава, защото вечно се смеела. Защо се смеела никой не знае. Викаш й: "Снежанке имаме проблем с боклука", тя се смее. "Снежанке, ти си обрала общинска банка, ма", тя се смее. Много хора искали да избият зъбите на тази Снежанка, особено едни хора в Горубляне и едни в Суходол, но дори и тези от Горубляне и от Суходол повечето живеели в София и се губели в големия град и им е трудно да намерят себе си, та камо ли Софиянски. Затова тия зли хора бързо им минавало и винаги отказвали да избият зъбите на усмихнатата Снежанка. А щяла да е трофей за тях.

Четвъртата Снежанка била също така прекрасна – тя била националистка, но умерена такава, викали й Краси, защото тя била пич, но като всяка дясна Снежанка не е достатъчно да си пич, ами трябва и да си или красива като Надежда или умна като Костов. Характерното за четвъртата Снежанка било, че напоследък изглеждала угрижена и изненадана – защото в царството се появили не просто някакви Снежанки-националисти, а направо Снежанки фашисти цял комплект, което е една друга приказка.

Петата Снежанка се казвала Праматарски и същи била красавица, но никой не я познавал добре, защото физиономията й била неясна, но всички я обичали, понеже в нашата приказка колкото по неясна ти е физиономията, толкова повече те обичат хората. А шестата Снежанка се казвала Дилов и също била много умна и красавица, но и можела да говори, което я правело симпатична за повечето хора. Шестата Снежанка седяла често сред другите Снежанки и често се пляскала по челото. Питали я: "Какво ти е, шеста Снежанке", а тя мълчала, въпреки че можела да говори добре. Но избягвала много да говори шестата Снежанка, защото каквото и да кажела умно, другите не й разбирали и я обвинявали. Затова тя мълчала и си мислела: "Леле каква съм Снежанка, да седя тука с останалите прости Снежанки и да им слушам глупостите, направо ужас, не мога да разбера защо си причинявам това". Но после се успокоявала, защото ако не си причинявала това, щяла да си причини нещо друго, така че всичко било нормално.

Но най-красива всъщност била седмата Снежанка – великолепие и разкош. Наричали я Красавицата и Мозер, идвала от друга приказка, но се маскирала на Снежанка, защото имала много големи, направо огромни крака, които не подхождали на нормална Снежанка, но всички други Снежанки я търпели поради простата причина, че тя успяла да ги убеди, че имала много голям електорат. Какво е “електорат” повечето Снежанки не знаели и не били срещали, но понеже знаели какво е “много голям” и често се връзвали на номерата на Снежанката Мозер, която тайно наричали Красавицата и Мозер.

Един ден се събрали седемте Снежанки и се скарали. Ама яко се скарали. Всяка викала на всички каква грозница е, а всички викали на Костов каква тиранична Снежанка е излязла от него – направо зла и тиранична, па и грозна, да не се лъжем. Костов обаче им отвръщал, че той е единствената принципна Снежанка в тая приказка и ако искат да си останат Снежанки трябва да го слушат и дори да му готвят и да го перат. Обаче другите Снежанки направо побеснели и въобще не искали да го срещат, дори и в гората (което било трудно, защото гората не била голяма).

Тогава дошло джуджето и се разкрещяло – къде ми супичката, къде ми е креватчето, къде ми е лъжичката, къде ми са ботушките, къде ми е кирката, свирката и всички неща, които заслужавам като джудже?! Питам ви къде?! Вие мене за идиот ли ме имате, бе Снежанки със Снежанки такива, на бардак сте го обърнали, вие за мене ли работите или за Кашчей Безсмъртни и неговата червена бабичка?! А?! Питам ви – вие мене за кво ме имате – за ваш началник или за дясна лукова глава?!

Озъбили се Снежанките – ти си електорат, престани да се дървиш, ние сме тия, които са десни, ти нищо не разбираш от дясно, ти си просто един смалил се електорат. Или поне на такъв приличаш, защото не те познаваме добре.

Е, тогава вече като побесняло джуджето, като се тръшнало, като се разкрещяло, така побесняло, че се смалило още повече. Така ако минете през моята гора, ще ги видите – седят едни Снежанки и си скубят брадите, грижат се за едно джудже, но в същото време то от бяс се смалява, смалява, така се смалява, че чак ми се плаче.

С тази изключително интелигентна и умозрителна приказка искам да изкажа неприятната си изненада как десните сили в парламента днес отново не се разбраха да се обединят. Отивам да се натряскам с другите джуджета по тоя повод.