Интереси и аспирации в Черноморския регион

Древните гърци го нарекли с името Pontus Axeinus – негостоприемното море. Язон и аргонафтите са плавали в мътните му води в търсене на златното руно. Турците от своя страна, страхувайки от тежките бури, го нарекли Kara Dengiz. Днес Черно море оспорва историята на римски императори, руски царе, нацисти и съветски тоталитаристи.
Когато Румъния и България се присъединят към Европейския съюз през 2007 г. границите на модерна Европа ще стигнат пред разпадналата се руска империя. В 21-ви век този регион бе обхванат от битки за идентичност, сигурност, демокрация, петрол и имиграция. Румънският президент Траян Бъсеску бе доста словоохотлив относно западното крайбрежие на Черно море. По време на визитата си в Лондон той заяви, че с присъединяването на Румъния към ЕС, страната ще се превърне в гранична държава на Черноморския регион.
“Заплахите на, които ще се натъкнем са много. Черноморският регион се превърна в зона за трафик на хора, оръжия и дрога”, отбеляза румънският държавен глава.
“Това е зона на замразени конфликти”, каза той.
Великобритания предложи допълнително помощ на Румъния в борбата с корупцията и организираната престъпност, нелегалната имиграция и подготовката на страната за членството й в ЕС.
България и Румъния са вече членки на НАТО. И правителството в Букурещ, което предостави военна база за войски на САЩ в Констанца, поръча две военни фрегати.
Сега, когато Румъния, България и най-вече Украйна, направиха своя про-западен избор, съдбата на много държави и хора в района вече е спокойна.
Молдова, която се намира между Румъния и Украйна е един от най-опасните примери за “замразени конфликти”, за които предупреди Бъсеску. Разположена в територия преди известна като Бесарабия, Молдова е най-бедната държава в Европа, разделена след обявяването на независимостта си през 1991 година от сепаратистко движение в Източното Приднестровие.
Сега комунистическите лидери в Молдова, където следващия месец ще се проведат избори, прекъснаха добрите си отношения със своите съюзници от Русия и заявиха, че се стремят към европейска интеграция. Президентът Владимир Воронин миналата седмица призова за помощ от Запад като заяви, че сепаратистки “военни формирования” се опитват да предизвикат криза. Молдова също така поиска и Русия да изтегли своите войски.
Почти незабелязан остана “планът за действие” на ЕС през месец декември, в който Молдова беше поканена за “засилено политическо, икономическо и отбранително сътрудничество”, като въпросът с Приднестровието беше определен като основен приоритет. На кратко, Молдова е все по-разрастващ се европейски проблем.
Подобни конфликти насочват международното внимание към Черно море. Бившата съветска република Грузия, сцена на “революцията на розите” , също предизвиква притеснение с проблемите, които възникват в Южна Осетия и Абхазия. Свързано с бъдещето на Грузия е и бъдещето на Чечня, където все още има конфликт с руските сили. Както и на целия Кавказки регион.
Армения от своя страна отдавна води студена война с Турция и Азербайджан, главно заради Нагорни-Карабах, където хиляди души загинаха в началото на 90-те години. За да преодолее изолацията си Армения също обърна поглед към Брюксел. Докато настоява за политически и икономически реформи, ЕС наскоро включи Армения в своята “политика за съседство”. Тук има място и личният интерес. Армения е източник за много нелегални имигранти, повечето от които се насочват на Запад.
Всичко това подчертава нарастващата стратегическа важност на Черно море за преминаването на руски и каспийски петрол, което също е потенциален източник за конфликти, а не само за богатство.
В момента има нещо като състезание за най-добрия петролопровод. Русия залага на нов петролопровод с България и Гърция, който ще заобиколи прозападната Турция. Най-малкото това изглежда като страхотна идея за Атина.
Друг петролопровод ще тръгва от Азербайджан през Грузия и ще стига до средиземноморските брегове на Турция, като по този начин ще заобикаля бедната отлъчена Армения. Има идея и за петролопровод, който ще свързва българското Черноморско крайбрежие с Македония, Албания и Адриатика, което ще бъде интересен съвместен балкански проект.
Докато ЕС се е обърнал на изток и се чуди колко далече може да отиде, най-вече ще се отнася до Русия, САЩ срещат по-малко прегради. Те са решени да осигурят доставките на каспийски петрол и новите им опорни точки може да бъдат използвани, за да се запази американското влияние в целия Черноморски регион.
Европейската политика може да бъде променлива. Русия може да ядосва и да беснее. Но Вашингтон смята, че Москва знае в коя посока духа вятърът. Както древните гърци, той иска да превърне Черно море в Pontus Euxinus - приятелско море.