Финансов брокер стана монах

Отец Никанор въртял милиони на Уолстрийт, сега се моли в Черногорския манастир

Отец Никанор носи манастирска ракия, за да почерпи гостите

Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?
"Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на монашество.
"Не съм избягал от борсата! От много време бях наясно със своето призвание и бях взел решение", обяснява младият мъж. Очите му светят под семплите очила с тънки рамки. Монашеското смирение и изхабеното, изсветляло от дългото носене расо не могат да прикрият интелигентността и ерудицията му. Разпалва се, когато разказва спомените си от предишната професия. Още при социализма с децата от блока си имали своя фондова борса и валути. Комшиите им казвали: "С такива работи няма да ви приемат в комсомола!" Това обаче не спряло напористия софиянец. Дългите часове, прекарани над учебниците, дали резултат. Завършил училище с отличие. Приели го в МИО. След дипломирането и казармата през 2001 г. спечелил работно място в "Карол". Заради липса на обучени специалисти Христо бил финансов анализатор, брокер и дилър едновременно. Оперирал е с европейски акции. Търгувал ги е в Америка - на Уолстрийт. "Залагах ги от България. В чужбина съм ходил на екскурзии, не по работа", уточнява отец Никанор. Той е прогнозирал движението на акциите на борсата, сам е правил финансовите операции по оттъргуването им. Работил е по поръчки на клиенти като дилър. "Множахме парите на хората. Бяхме амбициозни, давахме всичко от себе си", разказва бившият брокер. За двете години на борсата той няма сериозни трусове и провали. "Имах добри позиции, излязохме на много голяма печалба, докато в един момент пазарът се обърна. Аз знаех, но не излязох от него - това бяха много поръчки и много пари. Очаквах за една седмица всичко да се нормализира, но този път сривът продължи по-дълго. Започнахме да трупаме загуби. Вече се бях подготвил да поема по монашеския път и се притесних. Не исках така да приключи кариерата ми във фирмата. Бог беше милостив и стана чудо. За един месец всичко се оправи", въздъхва с облекчение отшелникът.
Към монашеството го подтиква игуменът на Черногорския манастир дядо Евгени. Напускайки "Карол", Христо изчел всички църковни книги, за да се подготви за новото си поприще. "Винаги съм бил усърден християнин, родителите ми така ме възпитаха", признава той. Близките приели спокойно решението му. Много хора обаче възкликнали: "Луд човек!" "Те трудно могат да разберат. Видях как милионите се стопяват само за минута. В гроба ще занесем не имотите и славата, а добрите си дела", разсъждава Христо. Вече две години той дели светата обител с дядо Евгени и с връстника си отец Адриан, който е автомонтьор по професия. Тримата оцеляват, отглеждайки сами прехраната си. Садят зеленчуци върху 3 декара в гората. В кулинарното изкуство се изявява дядо Евгени. Манастирският му гювеч е със завидна слава сред жителите на околните села, които често навестяват манастира. Монасите се грижат за девет биволици във възстановените обори. Никанор завъдил и кошери. Всяка минута, спестена от полската работа, отшелниците прекарват в молитва. "Трудът на молитвата държи човечеството", обяснява монахът брокер. Той е убеден, че проблемите на хората не идват от материалния свят, а от сърцата им. "Колкото и да се опитваме да правим добрини, това не лекува причината, а само последствията", казва отецът. Той не е виждал Божи чудеса, а и не смята, че това е необходимо. Приема за чудо всяка лична победа над греха.