След четири години ще събаряме хотели. Богатите ще дойдат заради паметниците ни

Донка Соколова е председател на Българската асоциация на туристическите агенции. В туристическия бранш е повече от 20 години. Има собствена туроператорска фирма. В началото на летния сезон тя коментира проблемите в бранша и бъдещето на морските курорти.

- Г-жо Соколова, летният сезон вече започна, но строежите продължават. Не се ли опасявате от отлив на туристи и рекламации?

- Както се казва, всеки се спасява поединично. Винаги съм твърдяла, че някой трябва да понесе персонално вината и да я заплати, защото така не може да продължава. Естествено има виновни и те си знаят кои са. Проблемът дойде от хаотичното застрояване и от безразборното издаване на разрешителните. Не искам да мисля, че това се прави съзнателно. Но упоритостта, с която строителството продължава, ме принуждава да направя този извод.
- Гъстото застрояване на хотели няма ли да доведе до събаряне и освобождаване на терени?

- Натам сме тръгнали. Убедена съм, че до 3-4 години ще се освобождават площи и ще се събарят хотели. Всички курорти имаха застроителнорегулационни планове. Въпреки тях бяха издигнати хотели с частични изменения. Например имат право да строят до два етажа, а те променяха изискването и вдигаха небостъргачи без стил, без вкус и дори кич.
- Напоследък пак се заговори за отменени резервации и евентуално пренасочване на туристи със заявки от миналата година.

- Това е голямо петно върху България. Преди две години подобно нещо се случи със Слънчев бряг, миналата година - със Златни пясъци. Най-потърпевши, разбира се, са гостите на нашите комплекси. След това страдат туроператорите - те трябва да обезщетят клиентите си за неудобството, причинено от строителството. Но дали тази година ще има такъв проблем, ще разберем наесен, в края на сезона. Безмислено е да обяснявам колко е сложен и строг Законът за защита на потребителите в Европа. Според него дори само да развалиш настроението на един клиент с предлаганата услуга, ти си длъжен да му върнеш парите обратно. Не е толкова трагично, че един или два пъти ще изплатим обезщетение заради строителството. Най-страшното е, че се накърнява името на България като туристическа дестинация. Въпреки признанието от Световната организация, че сме най-бързо развиващата се дестинация, ние си позволихме да опетним тази оценка и потънахме в това безотговорно строителство. Няма лошо да се инвестира и да се строи. Но преди четири години поискахме да има генерална визия за Черноморието. Това обаче не се получи, защото няма стратегия.
- Безразборното строителство няма ли да доведе до спад в туризма?

- Реално може да се получи. В момента има задържане в броя на туристите. Това са нормални стойности. Но ако това продължава и цялата крайморска зона се застрои, ако изчезнат зелените площи, въздухът и възможностите за развлечения се очаква невероятен срив.
- Проблемите стават много, като се прибави и недостигът на квалифицирани кадри. Как ще се справите това лято?

- Обслужващият персонал е другата голяма спънка пред бранша. Миналата седмица дори се заговори за закриване на колежите, които обучаваха в практически план средния ръководен кадър. Имаме много добри висши учебни заведения, но те бълват бакалаври и магистри, които са много далече от практиката. Да не говорим, че всеки работодател трябва да инвестира в обучението на своя персонал и в повишаването на квалификацията. Не се ли осъзнае това от колегите ми, всяка година ще имаме проблем. - Кои са неразработените туристически пазари? - Между 60 и 70% от приходите в туризма са от почивките на море, 13 на сто от зимния туризъм и останалата много малка част е за културния, селския и екотуризма. Там е огромният резерв, защото в този сектор са по-платежоспособните и интелигентни туристи. Те се интересуват от културно-историческото наследство. Ние можем да се похвалим с много паметници на културата, минерални извори, планини. Бъдещето е в спа туризма и балнеологията. Годишно приходите от почиващите в България са 1,7 млрд. евро. Двойно повече можем да печелим, ако използваме и наложим възможностите не само за морски и зимен туризъм в България. Най-големите пречки са инфраструктурата и недобрата консервация на паметниците на културата.
- Как ще си върнем туристите от бившите соцстрани?

- Ние първо трябва да си върнем пазарите, които сме загубили. През последните години сме занемарили французите и не правим нищо, за да ги върнем по Черноморието ни. Що се отнася до бившите соцстрани, при Русия бележим ръст. Но това е заради непрекъснатия ни контакт с външно министерство, откриването на допълнителни консулски услуги и издаване на визи до 24 часа. Украйна обаче е тотално забравен пазар. Това ще продължи, ако не решим въпроса на държавно ниво. Защото румънците поставиха транзитна виза за преминаване към България. Така да останеш в Румъния е безплатно, а за да дойдеш в България, се изискват по 35 евро на човек само за преминаване през Румъния. С всички други соцрепублики имаме достатъчно разговори с външно министерство, за да се издават по-бързо визи. Но защо например за Беларус и Русия визата се издава безплатно, но се изисква от всеки турист по 25 евро за административна услуга? По-добре да се каже, че визата струва 25 евро, вместо да се излагаме, че поставянето на един печат на визата е толкова скъпо. Ако се сметнат тези туристи, които са дали по 25 евро, за да дойдат, и тези, които не са дошли заради тази такса, а можеха да оставят по 500 евро за почивка в България, ще видим, че загубата е огромна.