Вино и футбол са тайните страсти на Николай Бареков Пътешествията още са несбъдната мечта на ранобудния водещ

Вино, английски футбол и пътешествие са трите страсти, които публиката не познава в популярния водещ на сутрешния блок по Btv Никой Бареков. "Най-голямата ми страст в момента е пътуването, но за съжаление не мога да го правя достатъчно често", споделя момчето, познато ни хъса си към политическия анализ.
Пътуването е мечта за повечето българи, макар че малко са тези, които могат да го превърнат в свое хоби. Защото е скъпо, а е скъпо, защото всички искат да пътуват задължително в чужбина. В това отношение Ники е изненада. "Предпочитам да пътешествам из България и то не в луксозните курорти", уточнява той. Все пак по Великден с приятелката му ще направят тридневна екскурзия до Будапеща и Виена и то със самолет. Не от глезотия, а защото Бареков не може да си позволи по-дълго отсъствие от синия екран. Иначе предпочита да пътува с кола, заради свободата която има човек. Всеки почивен ден двамата с приятелката му Гергана използват, за да избягат в някое по-затънтено кътче на родината. Любимите му места из Родопите, където сега започва така наречения селски туризъм. Пътешествието за двама при него обикновено е към Триград, Девин или в Троянския балкан. Освен прекрасна почивка, за Ники там се намират и достатъчно изненади, които го вълнуват професионално. "Хората в малките градчета и села инвестират според силите си всичко, което могат, за да привлекат гости и не е далеч времето, когато това ще стане", категорично прогнозира той.
Колекция от червени вина,
предимно български, пък е тайната му гордост. Няколко десетки бутилки от различни райони и винарни са приютени в дома му. Интересът към виното пловдивчанинът наследява от дядо си - производител от Карловско, където се прави традиционния карловски мискет и пелин.

И с настоящата Анна Цолова

"В нашите вина има огромен потенциал, но все още не са инвестирани големите пари в технологията и рекламата", споделя наученото от специалисти Николай. Като българин определено е горд, че по сортове и качество на гроздето сме на световно ниво и спокойно можем да се сравняваме с Франция, Италия, Австралия. Характерната Барекова привичка винаги да анализира и да прави сравнения не остава само в професиата, тя превзема и хобито му. Интересува се от известните отличници по света във винопроизводството, за да може да сравнява с българското. И макар да не се пъчи с професионални познания, за колекционер е повече от компетентен. На почетната стълбичка на червените вина поставя мавруда, който смята за едно от най-добрите родни вина. "Каберне Совиньон пък е може би от най-добрите ни сортове, а традиционното винено кътче за хубаво Кеберне и Мавруд за мен е Пловдивския регион", насочва разговора към родния си край Николай. Най-много уважава Брестовица, където има три, четири винарски изби. Там се произвеждат и любимите му вина.

Ники разказва за скритите си страсти

Като заговори за хобито си пловдивчанинът не може да се въздържи да не свърже удоволствието с динамиката на общественото развитие. "Произвеждаме много хубави ракии и това е част от ноу хауто на България, с което влизаме в Европа. Независимо дали ни дават името "ракия" или не, продуктът си е продукт и никой няма да ни забрани да правим, само трябва да я наложим на пазара. Въпрос на реклама. Много са популярни унгарското токайско вино или гръцката малматина. И двете съм ги пил не са интересни, но не са нищо особено. Обаче са световно известни, нали", отстоява мнението си Бареков със същата страст, с която спори със събеседниците си в студиото. Трудно е да го върнеш към личните му предпочитания. Все пак споделя най-важно за пиенето е не мезето, а добрата компания. За Ники това е приятелката му. Най-много обичаме да сме двамате и да си отворим бутилка хубаво червено вино. На второ място идва добрата кухня. "Не робувам на правилата, все пак вкусът на човека е водещ." Добра комбинация е силното тръпчиво червено вино с потежки сирена или червено месо и дивеч. Бялото вино, особеното сухото върви най-добре с рибни деликатеси. Сладкото десертно вино пък се пие само, дава съветите си Николай с категоричната уговорка, че не са професионални.
Това, което не обича сутрешният водещ е светския живот. Не ходи по коктейли и подобвни светски събирания. "Професията ме среща ежедневно с най-интересните хора на България, нямам нужда от суетата. Предпочитам компанията на една жена или на близки приятели", откровен е той. И както за повечето мъже, така и в неговата компания мъжкият разговор е футбол. Както всяко хлапе и Николай започнал да рита на улицата в махалата на родния си Пловдив. Живеел в шарен квартал - евреи, арменци, българи - за кръглата топка няма значение. Това са най-хубавите спомени на Ники от детството, макар че сред тях са онези на няколко счупвания и безброй контузии. Сега обаче не излиза в почивните дни да порита, дори когато се прибира вкъщи. "Много е тъжно, но местата, където като деца можехме да играем, вече ги няма. Всяко детско кътче вече е застроено" с носталгия констатира той.

Министър Паси е от интересните личности, които ежедневно застават срещу Бареков

Откакто се е отдал на журналистиката, няма време да играе, освен на някой благотворителен мач, но пък там не пропуска да покаже класата си.
За пловдивчанинът днес класата е в английския футбол. Гледа го винаги, когато може, интересува се от всичко свързано с ритането на Острова. Пак заради работата си обаче все още не е ходил да гледа на живо дори любимия си английски отбор. "Обичам английския футбол, защото той е много мъжки и притежава онези качества като мъжество, достойнство, чест, които все повече липсват в живота." В негово лице лондонският "Арсенал" отдавна е спечелил заклет верен фен.
За нищо на света обаче не дава своя си "Ботев Пловдив". Разделянето на българските почитатели на левскари и цесекари изобщо не го вълнува. "И Левски, и ЦСКА си имат достатъчно почитатели, моята мечта е и двата
да треперят от Ботев дори на собствен терен.
Повече страсти на запалянковците, отколкото професионален футбол има в родината, категоричен е Бареков. Може би затова, когато се събере с приятели, запалянковци като него самия, все повече разговорът върви към европейския футбол, отколкото към родния. "Положението на българският футбол е трагично и понякога се питам дали един ден феновете на всички отбори няма да се вдигнем и да изгоним всички президенти и ръководители на българския футбол. Може би като влезем в ЕС ще прихванем малко от европейския футбол."
"Понякога си мисля, че съм твърде скучен, но всъщност около мен винаги е страхотно напрежение и изобилства от любопитни случки. Вероятно съм от тези хора, които са орисани да живеят интересно, дори и без да опитват да предизвикат съдбата си. Затова избягвам светския живот и предпочитам да споделя хобитата си с една красива жена."
" Всеки от нас има право на избор и винаги имаме избор, стига да го осъзнаем"