Мирослав Севлиевски: Защо приех да стана министър

В последните години съм представял в „Труд" своята политическа позиция, обосновавал съм много идеи на „Новото време". От това как да се променят законите, за да стане държавата ефективна, до това как да се модернизира политическият модел, за да станат партиите публични организации в полза на обществото.
Защо приех да стана министър? По публикациите ми в „Труд" всеки може проследи пътя, по който „Новото време" стана част от управляващата либерална коалиция. И да разбере колко измислена е тезата на представители на червената и синята опозиция, че тази коалиция и отговорността, която „Новото време" пое, са търговска тайна, която те са „разкрили".
Ние отдавна знаем какво е публичната политика. Знаем да носим отговорност за действията си и най-вече осъзнаваме последиците от тях за националното бъдеще. Това е идеята, която трябва да защитава всеки политик, независимо каква партийна доктрина изповядва. В нея са и мотивите ми, и отговорите на въпроса защо приех да бъде министър. Приех, защото „Новото време" не е само партия или парламентарна група. „Новото време" се превърна в начин на мислене. А хората, които мислят по нов начин, стават все повече и отдавна пораснаха. Все повече българи дават доверието си за политика на обществения интерес, за успяваща държава, прозрачна партийна дейност, отворена администрация, равни възможности...
Ще подскажа на
тези, които "разкриват" тайни
и редят конспиративни теории: Приех да стана министър, за да обознача ясно победата на политиката, която изповядвам вече 15 г. - от федерацията на независимите студентски дружества, Българското сдружение за честни избори и граждански права, НДСВ. И ще продължавам да я следвам. Тук ще припомня, че това не е първият опит младите да бъдат изхвърлени от политическия живот. Да им бъде сочена резервната скамейка, докато „старите" бесуват. Не съжалявам, че нововремци успяхме да разочароваме всички, които и преди 15 г. и преди 4, и сега ни прогнозираха политическа смърт и липса на перспектива.
„Новото време" не се интересува от тях, а търси доверието на избирателите.
Ще разочаровам конспираторите, но скритата политика е приоритет на старите партии и липсва в арсенала на „Новото време". На тези, които мерят останалите по своя бакалски тертип, ще кажа, че тук търговия под масата няма. Има публична политика. И ако не бях приел това предизвикателство, нямаше да е артикулирана ясно политиката на „Новото време". Щеше да изглежда така, както хората свикнаха да възприемат цялата политическа класа - че говоренето няма нищо общо с делата, особено когато дойде време да се носи отговорност.
Още едно разочарование ще поднеса на онези, които знаят да правят политика само с тайни партийни комитети, които могат или да превземат с бой властта, или да я поделят под масата и да я раздават привилегировано по партийна вярност или принуда. За тяхно съжаление момченцата пораснаха. И колкото повече обучените в манипулации партийни функционери се опитват да неглижират новото поколение политици, толкова повече то привлича общественото доверие. Българите преминаха своята еволюция в мисленето, време е и партиите да разберат, че живеем в друг век, а командно-административният подход е минало.
„Новото време" и либералният алианс имат ясна аргументация, която далеч превъзхожда всички аргументи „за" администрирана от Командири политика (партийна и държавна власт). България ликвидира тоталния контрол върху икономиката, но преди него си отиде контролът върху хората, върху личните им предпочитания и решения. Това старите партии трябваше да са разбрали още на 17 юни 2001 г. И да си либерален не означава да раздаваш, а
да мотивираш хората да създават
Означава не партийна принуда или привилегия, а е индивидуална свобода, пазар и конкуренция. „Новото време" има една голяма цел - успяваща България. А тя е невъзможна без политика на обществения интерес - интерес не на лидера, не на партията, не на роднините, а на обществото. Ние направихме партия и тя показа как държавата може - чрез новия регламент и закони, да защити правото на хората да разполагат свободно със своите знания. И никой да не може да си присвоява правото да решава вместо тях или да подчинява техните лични цели за реализация на нечия партийна воля. Командната и дискриминационна политика е тази, която носи съмнителния морал и отвращава обществото. А либералната подтиква хората да осъзнаят, че държавата и властта са за това, за да създадат и приложат честни, публични правила за всички граждани.
Приех да стана министър, защото вярвам, че политиката на партийни облаги и страх си отиде. Тази политика насърчава единствено напрежения и конфликти. За мен политиката, също като законодателството, икономиката и администрацията, трябва да е стимулираща за всеки, който иска да създава. Да е притежавана от обществото, а не от лидерите. Да е конкурентна, ориентирана към национални резултати - всеки да има право да участва във вземането на решения и в носенето на отговорност. Да е насочена към „потребителя на политически стоки" - да създава публичен регламент, който важи за всички.
Ако не бях приел да стана министър, щях да дам повод за необоснована радост на всички, които смятат, че да си министър на енергетиката, означава да си елтехник, а не дългосрочно мислещ политик. За разлика от някои мои колеги в парламента аз знам, че политиката е пълна с рискове, но те не се премахват с фазомер и отвертка. В политиката рисковете се предвиждат и снижават чрез закони и правила. Това ние, политиците от „Новото време", доказахме как се прави. Показахме, че никоя политика не печели обществено доверие, ако нейните партийни защитници обещават повече, отколкото държавата има законови възможности да направи.
Всички видяха, че „Новото време" знае как се гради политическа инфраструктура. И как в планирането на рационални стъпки към крайната цел можем да премахнем провалените, остарели или маловажни програми, които печелят от популизъм, но крадат от националното бъдеще и от обществения потенциал.
Това, че много пъти в последната година много „говорители" на старите партии плагиатстваха идеите на „Новото време" - и за закони и политически реформи, и за модернизация в различни области, показва едно - те публично признават, че именно тези идеи са единствено възможните. Няма да им казвам „слезте ни от гърба", защото те сами разбраха, че
таралежът не може да бъде яхнат
Дори им благодаря, че се присъединиха към идеите ни. Така признаха, че няма друг подход към общественото доверие, освен публичната политика по обществено значими теми - религията, образованието, езика, науката, свободния пазар. Най-вече съм благодарен за това, че признаха основната тези на „Новото време" - че за обществено и национално значима политика партиите не могат да се делят по цвят. И ако го правят, губят. Ние доказахме, че законите могат и трябва да бъдат подходящи не за партиите и партийците, а за всички граждани на България. Че няма модерна държава без демократизирана информация. Всички политически сили направиха тези идеи свой инструментариум за привличане на доверие.
Единственият коз, останал на старите партии, е да настояват, че има криза в управлението и само те знаят как да се излезе от нея. За тази цел те ще продължат с конспиративния речник и вражеската терминология.
Ние обаче не сме търсили и няма да търсим врагове. Пък и държавата не е във война или окупация, за да я управляват революционни комитети. И най-важното - както се разбра, всички наши „врагове" всъщност предпочитат обществото да ги възприема като наши съмишленици.