За Св. Валентин - подаръци във форма на сърца

Всяка година на 14 февруари влюбените си разменят сладки, цветя и подаръци по случай „Св. Валентин”. На този ден влюбените се разменят романтически картички “валентинки” и подаръци, главно сладкиши и шоколади. По традиция картичките не трябва да бъдат подписани и не трябва да имат обратен адрес.

Но кой е този мистериозен светец и защо празнуваме този празник? А от къде идва Купидон и защо той се свързва със „Св. Валентин”?А „Валентинките”? Какво да подаря?
Винаги в този ден си задаваме тези въпроси.
Възникването на дена на Св. Валентин се крие назад в историята. Най-вероятно начало произхода му се корени в римския празник на плодородието Луперкалия (15 Февруари). На този ден според езическата традиция всички неомъжени девойки съчинявали романтически стихове и ги слагали в една обща урна, от която след това неженените мъже избирали тези записки със затворени очи. Всеки мъж започвал да ухажва девойката, чиито стихове е изтеглил. Двойките се срещали в течение на следващата година. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.

И така, кой е бил Св. Валентин и защо неговото име се свързва с този древен ритуал ? В днешни дни католическата църква признава най-малко трима светци с името Валентин, като всички от тях е бил обявен за мъченик.

Според легенда Валентин бил свещеник на служба през трети век в Рим по времето на Клавдий. В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече и тогава издава декрет с който се забранява женитбата. Валентин разбирайки неправдата и въпреки опасността от неспазването на декрета на Клавдий , той продължил да омъжва младите и влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Погребан в Рим (част от мощите му се намират в църквата св. Антония в Мадрид). По-късно канонизиран за светец от католическата църква и избран за покровител на всички влюбени. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.

Как са се появили „Валентинките” ?

Смята се, че докато бил в затвора Валентин се влюбил в дъщерята на управника на затвора. Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.

Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин. И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.

Въпреки, че съществуват редица легенди за Валентин във всяка от тях се подчертава неговата симпатичност, героичност и разбира се най-важната му черта – романтиката. За това не е чудно, че през средните векове Св. Валентин е един от най-популярните светци в Англия и Франция.

Кой е Купидон и какво прави той?

Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. В древна Гърция той е познат под името Ерос, помощник на Афродита, богинята на любовта и красотата, олицетворение на най-силното любовно желание. За древните римляни Купидон е бил сина богинята Венера. Той е познат като пакостливо, крилато дете, което целело с любовни стрели в сърцата на хората. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал силно и дълбоко. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.




Какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".

Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.


Мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.

Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено. Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години. Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.

Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от не разцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".

Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима. Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.


Подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце.