Борислав Цеков:Възмутени сме от елементарното политиканстване на Шулева и Панайотов

Изказване на Борислав Цеков-зам.председател на Новото време
Днес, българският парламент обсъжда един сериозен проблем – блокирането на парламентарния контрол върху правителството като конституционната функция на Народното събрание. Още по-значим е този проблем, в контескта на членството на България в ЕС. Защото върховенството на конституцията и уважението към принципите на парламентаризма са фундаментални ценности за европейската политика и институции.
Темата е значима и отговорна и тук съм съгласен с премиера, че по нея не бива да се политиканства. Точно затова, ПГ “Новото време “ не е удовлетворена от чутото от МС днес, особено сме възмутени от елементарното политиканстване на вицепремиерите Шулева и Панайотов.
Нееднократни и дори системни са опитите на това правителство и на отделни министри да се поставят над българския парламент, забравяйки, че те самите са негова функция, а не обратното. Че тяхната легитимност идва не пряко от народа, а именно от парламента, който е еманация на народния вот.
Опитите да се неглижира Народното събрание, да се превърне в пасивен регистратор на волята на изпълнителната власт или да се поставя в зависимост от капризите на този или онзи министър не могат да се нарекат по друг начин освен институционен нихилизъм.
Конкретният повод за този дебат е умишленото и систематично блокиране на парламентарния контрол от НДСВ, при това по въпроси от изключително значение за държавния интерес – дали е спазена приетата от НС стратегия за приватизация на Булгартабак, дали Шулева е защитила стратегическите интереси на България за съхраняване и развитие на тютюневия бранш. Или в срайна сметка, дали Шулевата сделка за Булгартаба нямаше да бъде печален аналог на приватизацията на авиокомпания “Балкан”.
Стара библейска истина е – “Не притуряй грях след грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан”. А конституционните грехове на Шулева станаха прекалено много – цели четири пъти тя се опита да измами НС и да заобиколи конституционното си задължение да се отчете пред законодателната власт.
Нейните действия, съчетани с решенията на върхушката на НДСВ за блокиране на дейността на българския парламент са политически акт, който влиза в рязко противоречие с конституционните принципи.
Затова си позволявам да припомня на онези, които смятат, че подобно политическо поведение е допустимо някои азбучни принципи на парламентарната демокрация. Предварително се извинявам най-вече на колегите от опозицията и на студентите по право, които ни гледат, че ще повторя принципи, които са “алфата и омегата” на европейския парламентаризъм.
Първо, изпълнителната власт в условията на парламентарното управление не е независима и самостойна. Тя е функция на политическото доверие на парламента и е подотчетна, подчертавам го дебело, подотчетна на законодателната власт. Парламентарният контрол означава, че парламентът е конституционно оправомощен да пита правителството по всички въпроси, в компетентността на изпълнителната власт, а правителството е длъжно да отговаря! За всяка своя политика, действие или намерение! И ако парламентът не е удовлетворен от отговорите на правителството – той може да го санкционира, като снеме политическото доверие и прекрати правомощията му.
Второ, участието в парламентарният контрол във формата на актуални въпроси и питания не е въпрос на избор, нито на преценка от страна на министрите, а тяхно неотменимо конституционно задължение! Неслучайно, ПОДНС не дава право на членовете на МС да откажат да участие парламентарния контрол, а единствено да поискат отлагане на своите отговори и то с не повече от 7 дни. А когато не са поискали такова отлагане и въпреки това не са отговорили – те са длъжни да се явят в НС и да дадат обяснение за неправомерното си поведение.
Трето, предмет на парламентарен контрол е всичко свързано с дейността на правителството. Няма информация, която МС може да има, а парламентът не!!! Дори, когато става дума за класифицирана информация или търговска тайна, парламентарните процедури предоставят съответни механизми тази информация да бъде представена на парламента и неговите комисии – закрити заседания, секретни деловодства и пр. В едно парламентарно управление отношенията между парламент и правителство се основават на принципа “парламентът може да знае за правителството, а то е длъжно да не крие нищо от парламента”.
Питам се колцина са членовете на това правителство, които са си направили труда да вникнат в тези азбучни принципи на европейската парламентарна демокрация.
Питам се колко от депутатите в ПГ на НДСВ си дават сметка, че с безгласието си не просто се превръщат в марионетки на това правителство, а компрометират основна конституционна функция на Народното събрание – да контролира МС. Питам се, как може един парламентарен председател, който вън от политиката има заслужен академичен авторитет, да бъде толкова лишен от политически сетива за ролята, конституционния статут и достойнството на българския парламент, че да се превръща в съучастник в блокирането на неговата дейност.
Обръщам се към Вас, г-н министър-председателю. Вярвам, че като човек, възпитан в уважение към институциите и конституционния ред, добре разбирате, че поведението на оглавяваното от Вас правителство не е европейско поведение. Обяснете на Лидия Шулева, че в никоя европейска държава министър не може да дезертира от парламентарен контрол. Обяснете на Пламен Панайотов, че никъде в Европа един вицепремиер не може да си позволява да казва, че европейската интеграция не е работа на депутатите и те не я разбират. Обяснете им го, господин премиер! Защото наистина е желателно да решите този проблем в рамките на правителството, макар че не останах с впечатление, че имате потенциал да го направите. Защото ако се наложи парламентът да го решава, конституционният механизъм е само един – снемане на политическото доверие и оставка на този МС, който погазва парламентаризма и европейските стандарти за функциониране на демократичните институции. И не сейте беди, господа министри, защото ще пожънете беди.