Емил Димитров: Истината винаги излиза наяве, но когато вече нямаме нужда от нея
21 Януари 2005, Петък
Автор: Burgas Info
Митническата администрация ще бъде първата институция в България, която ще влезе в Европейския съюз. Това обяви в Бургас при представянето на последната си книга от трилогията “Митници” Емил Димитров. Той поясни, че ЕС има едно електронно правителство, което командва и квотите и ставките трябва да бъдат еднакви навсякъде, за да се защитават самите те. “Имам предвид точенето на ДДС, защото нищо не пречи на измамниците да точат и европейско ДДС. Това обаче те няма да го допуснат и затова искат две години преди да влезем в ЕС митническата система да е свързана с тях, за да са сигурни, че ние работим по техните правила”, каза още бившият шеф на Митниците. Емил Димитров твърди, че митницата е генератор на корупция; няма прозрачност в дейността й, а корупцията се укрива. Реформата в митниците не се е извършила и в момента се печелело двойно повече от преди.
Третата му последна книга е озаглавена “Митнически дневници”. Димитров обясни, че книгата представя неговата гледна точка. Тя не задължава никого, а всяка прилика с лица и събития е случайна. В “Митнически дневници” Ревизоро е писал за Бургаското пристанище и Нефтохим.
Интересно е да се разбере, че България е построила два танкера от по 100 хиляди тона, а пристанището не може да поеме повече от 50 хиляди тонни.
Самият автор споделя, че у нас никой не обича истината. Тя винаги излиза наяве, но когато вече нямаме нужда от нея. Човек прави грешки в живота си. “Аз съумях поне тази да не направя. Не може мястото ми да е до хора, дошли да си напазаруват цяла една държава. Може други да гледат на нея, като на търговска фирма, но това си е моята родина и аз си я обичам. Много от интересните неща у нас ставаха в мое присъствие или с мое участие. Обиколих десетки страни, бях на сложни и тежки ревизии, заплетени разследвания, операции в специални служби. Ръководех хиляди служители, две разузнавания, няколко направления.
Съдбата бе благосклонна към мен. Вместо полагащите ми се петнадесет минути слава, на мен тя отпусна няколко пъти по толкова.
Не ми отне вярата в доброто, не ме промени. Щастлив съм, че ме дари с приятели, спомени и интересен живот”, казва още Емил Димитров.
Третата му последна книга е озаглавена “Митнически дневници”. Димитров обясни, че книгата представя неговата гледна точка. Тя не задължава никого, а всяка прилика с лица и събития е случайна. В “Митнически дневници” Ревизоро е писал за Бургаското пристанище и Нефтохим.
Интересно е да се разбере, че България е построила два танкера от по 100 хиляди тона, а пристанището не може да поеме повече от 50 хиляди тонни.
Самият автор споделя, че у нас никой не обича истината. Тя винаги излиза наяве, но когато вече нямаме нужда от нея. Човек прави грешки в живота си. “Аз съумях поне тази да не направя. Не може мястото ми да е до хора, дошли да си напазаруват цяла една държава. Може други да гледат на нея, като на търговска фирма, но това си е моята родина и аз си я обичам. Много от интересните неща у нас ставаха в мое присъствие или с мое участие. Обиколих десетки страни, бях на сложни и тежки ревизии, заплетени разследвания, операции в специални служби. Ръководех хиляди служители, две разузнавания, няколко направления.
Съдбата бе благосклонна към мен. Вместо полагащите ми се петнадесет минути слава, на мен тя отпусна няколко пъти по толкова.
Не ми отне вярата в доброто, не ме промени. Щастлив съм, че ме дари с приятели, спомени и интересен живот”, казва още Емил Димитров.
Прочетено: 3519 пъти