Православната църква отбелязва паметта на Антоний Велики

Според православния календар на 17 януари се почита паметта на преподобния Антоний Велики. Той е роден около 251 г. след Христа в Среден Египет в семейството на заможни и благочестиви родителии. След като останал сирак, Антоний се отдава на самота, заселва се в пустиня, където устройва манастир. А имането, оставено от родителите му, дарява на църквата.
На 104 г. в добро телесно здраве и сила излиза в открит диспут с еретиците, привърженици на Арианското учение, и ги побеждава. Година по-късно, на 17 януари 356-та, Антоний умира. Погребан е според завещанието му на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата.
Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. А именниците Антония, Андон, Донка посрещат от сутрин до вечер гости