Отхвърлиха предложения на Новото време при обсъждане на законпроекта за регулиране на ВиК услугите

След продължителни дебати в Комисията по околната среда и водите, Народното събрание започна работа по второто четене на законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Безспорно най-неприемливият пункт в законопроекта е по отношение на статута на регулаторния орган- смесен или независим. При първото четене на законопроекта, Комисията се обедини около предложението, че националният регулатор трябва да е независим орган, функциониращ отделно от Държавната комисия за енергийно регулиране.
Новото време твърдо настояваше регулирането на водоснабдителните и канализационни услуги да се осъществява от Държавна комисия за водно регулиране, която е самостоятелен орган и изпълнява специфичните за този сектор функции. За съжаление при гласуването на второ четене на законопроекта, благодарение на подкрепата на Коалиция за България и част от НДСВ беше прието предложението за смесена комисия , която да функционира въз основа на два закона: настоящия и Закона за енергетиката-факт, който допълнително ще утежни работата на регулаторния орган и ще доведе до неефективност. Приемането на това предложение е механично смесване на две несъвместими функции, като мотива за това не е рационален, а политически и облагодетелства съществуващия вече орган-ДКР.
Друг спорен текст в проектозакона е свързан със Стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България. Според предложението на Новото време тази Стратегия трябва да бъде приета от Народното събрание, тъй като само по този начин гражданският интерес ще бъде защитен. При гласуването в пленарна зала текстът беше отхвърлен и бе прието предложението на вносителя стратегията да се изготвя от Министерски съвет.
В мотивите към Законопроекта е записано, че той е създаден с “оглед стимулирането и навлизането на частния сектор във водоснабдяването и канализацията”, но от приетите в зала текстове става ясно, че стимулите са насочени главно към “очакваните бъдещи концесионери”, като почти са изключени други форми за инвестиции. Нелогично е обаче в един регулаторен орган да се отделят концесиите като отделен вид оператор особено предвид на това, че законът не коментира собствеността във ВиК сектора. Оказва се, че концесионирането на ВиК системите се зачерква от Закона за концесиите и се прехвърля на водния регулатор ( при това смесен с енергийния).