Алтернативният туризъм в България печели все повече чуждестранни почитатели

В представите на стотици хиляди чужденци, които са имали шанса да прекарат ваканцията си у нас, България вече не е синоним само на потънали в зеленина хотелски комплекси на фона на ширнали се морски плажове с фин като пудра захар пясък. Напоследък имиджът на страната ни като дестинация предимно за морски туризъм се променя благодарение на местните Съвети по туризъм и туроператорски агенции. Обединявайки усилията си с браншовите неправителствени организации, те разработиха един сравнително нов, но набиращ широка популярност у нас продукт-т.нар. алтернативен туризъм.
Пешеходни преходи, посещение на старинни манастири, сафари с джипове, фолк-маршрути, конна езда, планинско колело, наблюдение на птици и още и още приятни преживявания превръщат ваканцията на по-активните и любознателни туристи в незабравимо приключение. Всичко е въпрос на предпочитание. Така например пред луксозната обстановка на 4-5 звездните ни крайбрежни хотели, запалените по нашия фолклор и природа чужденци предпочитат идилията на българското село. Превърнатите в уютни фамилни хотели селски къщи, скътани в диплите на Родопите, Пирин и Стара планина, посрещатцелогодишно гости от Великобритания, Франция, Германия и Япония. Далеч от суматохата на пренаселените градове, чужденците заживяват, макар и за кратко, в пълна хармония с българската природа, запознавайки се с културно-историческите паметници на една от най-древните държави в Европа.
За Радио България зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов каза:“По данни на туроператорите близо 15% от пасажерите на чартърните полети за България това лято не са пребивавали у нас с цел почивка на море, а по линия на обиколните турове за опознаване на богатата ни култура и история. Същевременно смятаме, че има допълнителни възможности за привличане на повече и по-платежоспособни туристи. Една от тях е сътрудничеството ни със съседните балкански държави при изготвяне на съвместни културно-исторически пакети, обхващащи целия регион”.
Разположена на кръстопът между Изтока и Запада, от дълбока древност България е била обитавана от високоразвити цивилизации, оставили зад себе си свидетелства за процъфтяващи култури. Днес на територията на страната са регистрирани около 40 хиляди паметника на културата от различни епохи, голяма част от които неотменно се вписват в маршрутите на чуждестранните ни гости. За тях туроператорските агенции организират и посещения на старинни етнографски селища, в които и до днес се практикуват предавани през поколения народни занаяти. На места желаещите могат да се включат в специалните курсове по тъкачество, дърворезбарство, грънчарство и пр.
“Друго предимство на България като туристическа дестинация е възможността за практикуване на екотуризъм и всякакви други развлечения сред природата” -смята Георги Пампоров, председател на Регионалната туристическа асоциация “Родопи”. “Вече имаме хора, които могат да осигурят наблюдение на диви животни. Става дума за големи бозайници като елени лоптари, мечки, вълци и пр. в естественото им местообитание.Така че възможността за фотосафари в България е напълно реална. За целта има обучени водачи, които добре познават леговищата на животните и местата, от където могат да бъдат наблюдавани, без да се нарушава спокойствието им
Селският туризъм в Българя печели все повече привърженици. В това отношение планината Родопи е изключително благодатна с многобройните си скътани в пазвата й селища, отворени за всеки, който желае да се докосне до бита и старите занаяти на местното население. Като допълнтелна атракция е и посещението на няколкото благоустроени пещери в околностите на родопския ски-курорт Пампорово. Търсачите на силни усещания могат да се обърнат към местните пещернячески клубове, които осигуряват съответното оборудване и специализирани водачи за проникване в дълбоките пропасти и неблагоустроени пещери в района.Най-голямата атракция за чужденците обаче е колоритният българският фолклор. Гости от Великобритания, скандинавскитестрани, Франция и пр. посещават организираните за тях курсове за народни песни и танци. Предпочитано място от феновете на българския фолклор е родопското село Широка Лъка. В местното средно музикално училище те се обучават да свирят на характерни за региона инструменти”.