Веска Караманова, кмет на Созопол: На 110-ия метър от плажа ще се издигнат 17-метрови хотели

Не виждам смисъл да не може да се строи в зона А, която е на 100 метра след плажа. В нея уж има разрешение за строителство на временни постройки при по-малка плътност, но всъщност забраните са толкова много, че на практика строителство не може да се реализира.
Притеснително е механичното разделяне на брега на две зони ­ А и Б, без да се отчитат особеностите на бреговата ивица. Какво да правят инвеститори, които са закупили по-големи терени и земите им попадат едновременно и в зона А, и в зона Б? Такива случаи има много в Созопол, вероятно и в другите морски общини. Формално погледнато излиза, че на 110-я метър, който вече попада в зона Б, те могат да изградят сграда с височина 17,5 метра при плътност на застрояване 30%. В такъв случай каква защита е това за брега?
Хубавите неща в законопроекта са, че общините ще получават 30% от концесионните такси, тъй като плажовете все пак са на тяхна територия. Държавата обаче е добре да им делегира права да следят за изпълнението и на самите концесионни договори. Така например временните постройки по плажа да се одобряват от общинските експертни съвети, а не всички схеми за разполагане на тези обекти се спускат от София.
Законопроектът предвижда създаване на нови общи устройствени планове на морските общини, но не казва дотогава ще може ли да се строи по подробните устройствени планове. Липсата на подобна възможност ще означава за 2 години строителството по морето практически да спре.
С експертните съвети, които ще одобряват всички проекти в зоните А и Б, също значително ще затормозят процедурата. Нека да има такива, но само за големи обекти като вилни селища например, а не за всяка постройка до плажа. В морските общини строителството е много голямо и на 15 дена свикваме експертен съвет. Ако се въведе подобна структура с участието на министерства, ще сме принудени да чакаме с месеци да се съберат всички участници и да се вземат решения