Тиха нощ, свята нощ

Всеки човек, от който и да е край на света, пази спомени за блестящата елха и Дядо Коледа от най-ранни детски години. Вече пораснали, с умиление, радост и мъничко тъга повтаряме празничните традиции у дома, за да ги продължат един ден и нашите деца. Ритуалите, думите, жестовете имат свой смисъл и обяснение, своя история, носят невероятно очарование и опияняваща магия.


Бъдни вечер - нощта срещу Рождество Христово, е семеен празник. На него в къщата не бива да има чужди хора. Събират се само роднини. На масата се сяда, след като се стъмни. Добре е дотогава трапезата да е подредена, защото после не се става от нея. Ако на някого се наложи да излезе от стаята, трябва да ходи приведен. Съществува поверие, че под масата не се кръстосват крака, за да не се объркат здравето и късметът.
Всичко, сложено на масата, символизира плодородие и благополучие. Традицията повелява на масата да се сложи мед - да е сладък животът през идната година.
Броят на ястията е най-малко седем и най-много 33, но винаги трябва де е нечетно число.
Централно място на трапезата заема хлябът - голям, красив и загадъчен с парата на късмета.
Пие се ракия (може греяна) и червено вино, тъй като носи цвета на Богородичната кръв.
На Бъдни вечер все още се пости и гозбите са предимно от варива.Набъбването на зърната се свързва с раждането на живота - зрял боб, леща, чушки, пълнени с фасул, сарми с ориз, ошаф.
Да има чесън и лук е задължително. Една скилидка от чесъна се скрива в джоба или чантата и се носи до Йордановден (6 януари). Тя брани от уроки и всякакви злини.
Много и различни плодове, орехи, пуканки, тиквени семки допълват предколедната вечеря.
Не бива да липсва и баницата с тиква.
Украсата е от елхови клонки, в купичка със сурово жито се бодва свещичка - същата като тази върху погачата.
Когато семейството се събере около масата, най-старият човек в дома прикадява блюдата, стаята и цялата къща.
Димящият тамян, според стародавно вярване, гони всички злини от дома и семейството. Кандилото се оставя в края на трапезата, извършилият каденето прочита молитвата и разчупва питата над главата на най младия.
Първото парче от обредния хляб се слага до иконата на Богородица, сетне всеки си отчупва за себе си и запазва залче, за да го сложи под възглавницата за през нощта. Сънуваното показва какво очаква човека през бъдещите месеци.
На когото се падне паричката, ще има най-голям късмет през новата година.
Гадае се и по ореховите ядки. Ако избраният орех е пълен и здрав, болестите ще бягат далече.
Масата от Бъдни вечер не се вдига до Стефановден , който празнуваме на 27 декември. На нея само се принася.

На Бъдни вечер небива да забравяме и елхата. Тя влиза във всеки дом, обкичена с блестящи играчки, гирлянди, свещички, със звезда на върха, за да създаде неповторимо настроение на празника. С вечнозеления си цвят символизира живота и надеждата, а трите точки на триъгълната й форма се свързват със Светата Троица - Бог отец, Бог син и Светия дух. Традицията повелява заедно с лъскавите топки, гирляндите и звънчетата на елхата да светят и 12 свещички - по една за всеки месец от годината, за да има топлина и уют у дома. На върха се поставя ярка звезда - символ на Витлеемската, обляла със светлината си небесния свод в часа на раждането на Спасителя. Украсяването се прави в навечерието на Бъдни вечер и точно в полунощ преди Рождество се запалват свещите. Под елхата се поставят подаръците. Елхата остава в къщата до Богоявление (Йордановден).

Сутринта на Коледа се отива на черква и от обяд започва отгояването от постите. На масата към останалото от Бъдни вечер се поднасят месни специалитети - също нечетен брой. Напоследък, повлияни от традициите на Запад, българските домакини приготвят пуйка - печена с кисело зеле. Нашият роден обичай обаче е на празника да се хапне печено свинско с богата гарнитура. Всичко е позволено от Коледа до Васильовден , когато ще прекрачим прага на Новата година.