НДСВ- ОБРУГАНА, НО УХАЖВАНА МОМА

Напоследък някои социолози и политолози упорито налагат тезата за възстановяване на двуполюсния модел. Все по-често обясняват прогнозите си с простичкото, че "на едната везна е десницата, на другата стои левицата", а според нуждите на съответния анализ царят бива местен ту в едната половина, ту в другата. Старите играчи също се надпреварват да възстановят двуполюсния модел, заради неговите две най-характерни проявления: "прогнозируемост" – има две партии и като се провали единият, идва другият; и възможността да вземаш властта без избори (по примера на кабинета "Беров").
В тази ситуация интересно е поведението на НДСВ (докъде може да стигне неговата поливалентност) и отношението на двата досегашни полюса БСП и СДС към царя. Защото нито БСП, нито СДС, нито пък либералите могат да съставят самостоятелно управление. Със сегашните си 20% либералите могат да формират както лявоцентриска, така и дясноцентристка управленска коалиция.
Това поставя НДСВ в положението на ухажвана мома, която знае, че ще бъде омъжена, но още не е ясно за кого. Парадоксалното в случая е, че ухажването е тайно - предизборно всички ще се дистанцират от НДСВ, но всеки ще си остави по една тайна пътечка към него. Защото, ако след изборите царската партия стане втора политическа сила, същите тези, които са я нападали, ще се юрнат да се сгодяват с нея. И затова, докато я плюят, гледат да не я удавят.
Това фактически цели да елиминира конкуренцията между партиитe и обезсмисля самия акт на гласуване - излиза, че каквото и да правят избирателите, царят и НДСВ отново ще ги управляват, дали с БСП или с някой друг, няма значение.
Това проваля с гръм и трясък теорията, която доведе НДСВ на власт - че "царят матира партиите". Напротив, все по ясно става, че при двуполюсния модел, който му готвят, царят е матиран от партиите, включително и от неговата. Защото за тях е жизнено важно царят от символ на промяната да го превърнат в символ на статуквото.
И по този начин да се внуши на обществото, че в България политика на промяната не може да се случи, както не могат да се случат и партиите на промяната. Че даже и царят от 2001 година е бил случайно и мимолетно събитие. Защото героите на прехода трябва да докажат, че имат роля и че ще са важни фактори и в бъдеще. За най-голям ужас на тези герои по силата на обстоятелствата се яви Новото време, което им пречи да правят "спасителни коалиции" за овладяване на властта. Новото време обърка плановете им като показа алтернатива – че са възможни коалиции за политика, а не за власт, че конкуренцията в политиката е възможна и необходима. Най-малката парламентарна група на най-скоро регистрираната партия нанесе тежък удар на любителите на двуполюсния модел, като доказа, че е възможно да има политика на промяната.
Двуполюсният модел обслужва еднакво добре и Костов, и БСП. Костов се опитва да вкарва партиите в най-тесния коловоз - да се делят по отношението си "за" и "против" царя. Това го прави естествен сюзник на БСП. За да мотивира електората си, Станишев също издигна царя като плашило. Защитниците на тази теза не случайно винаги обясняват прогнозите си с царя и задължително поставят НДСВ като втора политическа сила, но като част от тяхна коалиция. Всички се опитват да вкарат царя в конфигурации, с което да му осигурят роля на прогнозируем играч. А нали царят, каквато и коалиция да направи, в нощта на изборите Ройтерс ще обяви: царят загуби, да речем, половината от избирателите си. И той ще трябва да признае провал и да бъде в опозиция. Може ли обаче цар да бъде в опозиция? Ами нали той ще се превърне в национален герой и в заплаха за всяко правителство.
А Симеон е дал достатъчно доказателства, че няма да позволи сравними величини. Няма да могат да се сравняват и изборите догодина с тези от 2001-ва. Към днешна дата царят не е отговорил на поканите на ухажорите си. Той каза само, че иска втори мандат.
Всички днешни опити да се прогнозират вариантите за управление догодина със сигурност далеч ще се различават от резултатите. Колкото и логични да изглеждат обясненията за очертаващите се две сили, има малки, но очевидно мощни елементи, които могат да съборят тази схема. Защо никой не си задава въпроса какъв ще е изборният резултат за НДСВ, ако е в коалиция с Новото време, или пък дали БСП въобще ще има шанс, ако СДС се яви на избори с Новото време. Оплаквачките на двуполюсния модел и всичките им пропагандни внушения ще отидат по дяволите, ако законът за политическите партии бъде приложен в пълната му сила, или пък, ако бъде приет законът за мажоритарните избори.


Емил Кошлуков, председател на партия "Новото време": Студентите сега правят пари, а не революции
в. Стандарт, 8 декември 2004 година
Юлиана ОНЧЕВА
Преди 15 г. сваляхме комунизма с усмивка и секс, казва Емил Кошлуков
Емил Кошлуков е роден на 26 октомври 1965 г. в Пазарджик. Завършил е политология в университета "Санта Барбара" в Калифорния. През 1989-1990 г. е председател на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) и съучредител на СДС. До 1992 г. е член на координационния съвет на СДС. Сега е лидер на партия "Новото време", народен представител от едноименната парламентарна група.
- Г-н Кошлуков, какво бе да си студент преди 15 години и какво е днес?
- Да си студент е винаги едно и също. По един и същи начин протича - учене и купони. Но да си политизиран днес, е непрестижно. През 1989 г. беше интересно, защото всичко се случваше за първи път. Политиката бе изкушение за студентите. Промени настъпваха в цяла Източна Европа. Учехме се от полските и от чешките колеги. Всички бяхме ентусиазирани и въодушевени. Изразявахме позиции - променяхме автономията на ВУЗ, махахме предмети от програмата - история на БКП, диалектически и исторически материализъм, задължителния руски език. И сваляхме комунизма - всеки ден имаше митинги, демонстрации. Студентите не само нямаше как да не участват, но като млади хора реагирахме най-бързо.
- А как празнувахте 8 декември?
- Честно казано, не си спомням. Най-вероятно сме били на поредното събрание на Федерацията на студентските дружества. После заминах да уча в Калифорния, а там не празнуват 8 декември. Най-големият купон в "Санта Барбара" ставаше на Вси светии. И тогава, на другия ден, залата изглеждаше като след война. Студентите по цял свят са еднакви, когато се веселят.
- Като народен представител, сега изнасяте лекции пред студенти по политология. От какво се интересуват те?
- От реализацията си, от възможностите да си намерят работа след дипломирането си, да получат кредити, докато учат. Проблемите, които ги вълнуват, са далеч по-практични и почти изцяло свързани с бъдещата им професия. Плашат ги безработицата, ниското заплащане, шуробаджанащината.
- И как ги успокоявате?
- Внесли сме законопроект за студентското кредитиране. Държавата да гарантира част от кредита, за да стимулира частните банки да отпускат средства на студентите. Знаем, че е рисково - може някой да не завърши, да замине в чужбина и да не върне парите. И за да поемат риска от лош кредит, банките се нуждаят от държавни гаранции. По цял свят е така. Другото, което ще помогне на желаещите да учат млади хора, е да се налеят още пари в образованието. И трето - ще настояваме за приемането на закон за първо назначение в държавната администрация. Студентите от специалност финанси например от първите три ВУЗ-а в страната след класиране по ясни критерии получават право на работа в съответното министерство и отдел. Еколозите - в ековедомството, медиците - в здравната каса и болниците и т.н. Показва дипломата, че е отличник, предлагат му работа и ако откаже, едва тогава се обявява конкурс. Такава система ще влее свежа кръв в държавата и ще даде възможност на младите да се реализират. Така можем да дадем сигурност на тези, които завършват висшето си образование, че ще имат поминък в родината си и няма да се налага да емигрират.
- Може ли да се каже, че сега студентите са по-малко подвластни на емоциите?
- Сигурно ги вълнуват други неща. Тогава политиката беше забраненият плод. Сега изкушението е да намериш хубава работа, добре платена, или да емигрираш. А може би да се занимаваш с шоубизнес. Различно е. Би било хубаво студентите и днес да участват в управлението на страната, но те са по-пасивни. Не вярват, разочаровани са.
- А какво може да върне младите в политиката?
- В целия свят младите хора не са основна част в текущата политика. На тези години те се вълнуват от други неща, купонът и любовта са далеч по-важни от управлението на страната. За да се включат в политиката, студентите трябва да виждат ясно своя принос, да знаят, че нещо зависи от тях. Не просто като клакьори, които се показват в младежките организации на партиите.
- Ако сега сте студент, къде щяхте да празнувате 8 декември?
- В сравнително евтина и безсмислена кръчма, както всички студенти. Където алкохолът е достъпен и ако почупиш инвентара, няма да ти се налага да плащаш много.
- Споменахте - да изпочупиш. Ако от "Биг брадър" ви бяха попитали пред 15 години дали да изгонят Гроши и Найден, пак ли щяхте да сте "за"?
- Мисля, че да. Защото тук става дума за лошо възпитание. Всеки има право да си избира сам поведението, но смятам, че добрите модели за подражание трябва да се насърчават, а лошите - да се осъждат. Знам, че младите израснаха в безвремие от гледна точка на ценностите. При комунизма въпреки фалшивата система имаше някакъв морал. Тази дупка не успяхме да я запълним. Разбира се, всеки млад човек прави изцепки, но това не значи, че трябва да го хвалим за тях. Да се държиш невъзпитано, показва неуважение към околните. Ако тези, които искаха да спасят Найден и Гроши, в личния си живот са някъде на маса и край тях плискат урина, едва ли ще им хареса. На екрана може би им изглежда привлекателно и любопитно, но не бива да се мери с двоен аршин.
- А какви изцепки имаше по време на студентската стачка? Пиехте ли?
- Е, да. Това, че сваляш комунизма от власт, не значи, че не можеш да го правиш с усмивка. Имаше веселби, смешки, странни връзки се създадоха по време на стачката. Освен политическата и сексуалната революция настъпи тогава до голяма степен. По партийна линия възникнаха трайни съюзи между студенти и студентки. Целият Софийски университет беше окупиран - имаше много зали и стаи на разположение. Нямаше преподаватели, никого не пускахме вътре, имаше охрана. Битката за демокрация изисква и много любов. Купувахме си евтина водка, студентите от провинцията носеха домашна ракия, като се връщаха от домовете си. Пък и имаше една телевизия, едно радио, един вестник - цялата страна ни познаваше, бяхме като звезди за девойките, като пътувахме из другите университети. И възникваше любов. Бяхме хора на 18,19, 20 години - говорехме за политика, но и слушахме музика, танцувахме, правехме си и купон.
- Виждате ли се с хората, с които тогава бяхте заедно?
- С тези, които са в София - да. Виждаме се от време на време. Но доста се пръснахме. Това са хора на 35-40 г. със семейства и кариера, отдавна вече не сме студенти, за съжаление.
- СДС празнува рожден ден с концерт на 10 декември в НДК? Ще отидете ли да се видите с другите хора, с които бяхте заедно?
- Никой не ме е поканил. Ако някой иска да направи тържество, да звънне един телефон. С удоволствие бих отишъл. Ще ми бъде приятно да видя хората, с които сме били заедно преди 15 години. Но рожден ден на СДС не се организира чрез медиите. Да изпратят покани на президента Желев, на Петко Симеонов, на Филип Димитров и т. н. хора, значими за СДС. Да кажат - елате да се съберем, бяхме се събрали да се борим с комунизма, постигнахме целите си, нека да празнуваме заедно. СДС беше механичен сбор от хора с едно единствено общо кратно "Долу комунизма". Няма значение, че днес пътищата ни са различни. Знаете ли как се роди най-великият лозунг в историята на демокрацията в България - "Времето е наше"? Заслугата всъщност е на леля Ванга. Петко Симеонов беше отишъл при нея в Петрич и тя му каза: "Времето на комунистите свърши." И тогава Петко се сети - щом тяхното е свършило, значи времето е наше. Рожденият ден на СДС е на 3 милиона българи, не бива празникът да се използва за PR акции от този, у когото са останали трите букви от регистрацията в съда.