Умберто Еко дойде в София да чете лекции Писателят философ ще говори за европейската културна идентичност на семинар в "Шератон"

"Спомням си празните витрини в София, когато бях за първи път в страната ви. Но сега знам, че положението е доста по-добро" - това сподели известният писател и философ Умберто Еко вчера при пристигането си в България. Той е тук по покана на директора на Дома на науките за човека и обществото проф. Ивайло Знеполски. Именно личното приятелство между двамата го е подтикнало да приеме поканата, допълни Еко. Той ще чете лекции днес и утре на конференция в хотел "Шератон" на тема "Знаци, репрезентации, интерпретации - европейска културна идентичност около Умберто Еко". В събитието ще участват и други учени като Джани Ватимо, Жан-Марк Фери и Франсоа Растие.
Авторът на "Името на розата" и "Махалото на Фуко" обясни, че думите понякога могат, а понякога - не да променят света. Идеите за скритите страни на човешкия характер са го вълнували още от 13-годишна възраст, когато почнал да пише първите си романи. Роден през 1932 г., Умберто Еко отраснал във времето на най-голямата власт на Мусолини, когато фашистките идеи достигнали до родното му селце Алесандрия в Пиемонт. Дядо му бил подхвърлено дете, заради което му дали името Еко - от "ex coelis oblatus" - дар от небето. За възпитанието му се грижела баба му, като наблягала на романите на Толстой и Балзак. Затова, току-що тръгнал на училище, Умберто Еко получавал като подаръци солидни томове литература. Затова не е странно, че още като ученик създавал първите си романи, писани на тетрадки и с "редакторски" карета. По-късно обаче се насочил към друга кариера - тази на контрольор в трамвай. За щастие на родителите си той се отказал от тази професия, за да кандидатства в университета. Първите му публикации са посветени на семиотиката, културознанието и масовите комуникации. Международна слава му носи романът "Името на розата". Издаден през 1980 г., той веднага бил преведен на 38 езика и достигнал тираж от 30 милиона екземпляра. Книгата е литературно събитие, а жанрът й е комбинация между интелектуален роман, философски трактат, криминална интрига и развлекателно четиво. Осем години след нея излиза от печат и "Махалото на Фуко", а през 2001 г. - "Баудолино".
Успоредно с литературните си занимания писателят следи активно и политическия живот. Той не скрива резервите си към Берлускони и Буш и смята войната в Ирак за безсмислица.