Атанаска Пенкова: При нас агресията е непозната!

- Успяха ли през последните години читалищата да се съхранят? Може ли да говорим за тях като за уникална културна институция, каквато не съществува в други страни?

- Съхранението като позиция, било в културата в образованието или в някоя от другите сфери на обществения живот,беше необходима веднага след промените от 1990 до 1997 година. Това се случи и с читалищата по мое наблюдение. Изхождам и от позицията, че доста дълго време работя в читалище “Пробуда”. Независимо от периодите на възход, които сме имали, имаше период в който се стремяхме повече да се съхраним. Искахме не толкова бързо да се развиваме, колкото да запазим това, което сме успели да постигнем през годините.След 1997 година, говорим вече не толкова за съхранение, колкото за развиване на тези културни стойности, които бяхме успели да съхраним през тези години и да ги доразвием по нов начин. Винаги сме се опитвали да бъдем в крак с времето. Да усещаме какво иска времето от нас и най- адекватно да отговаряме с определено поведение в културния живот на Бургас.
Периода на развитие мина през различни етапи. Независимо от трудностите , които преживявахме, през 1997 година започнахме да организираме националния конкурс “Сезони”. В началото той бе общински. Днес можем да се похвалим с едни много добри резултати.
По същия път мина и фолклорния ансамбъл “Атанас Манчев”. Периода на съхранение и там продължи дълго. След това настъпи един подем . Започнаха да идват много млади хора в Ансамбъла. Възтановиха се формациите, които действаха до 1990 година. Към днешна дата и като брой и като качество продукцията, която танцьорите поднасят на своята публика е отново на високо ниво.
Същите закономерности важат и за библиотеката. Дълго време заради липса на финансови средства, купувахме само най- необходимото. Трудно влизаха хора в библиотеките, защото това беше нещото, което най- малко ги интересуваше. Тогава всички бяха в еуфорията на политическите емоции. Днес обаче успяваме да отделяме повече средства за литература и по този начин да привличаме повече хора в библиотеката. Наблюдавам, че хората започват да се вращат към книгата. Ние вече не се съхраняваме а се развиваме.

- Явлението “читалище” е уникално, няма аналог в света.

- Да! Уникално е! Не точно като институция. Подобни културни институти съществуват. В Сърбия например имат културно уместнически дружества, които много наподобяват читалищата. В Русия и страните на бившия Съветски съюз съществуват културни домове, които се доближават до нашите читалища. Но читалището , освен културна институция е и сдружение на хора, които мислят по един и същи начин и това е уникалното.
Уникален е и факта, че читалището се създава във времето когато няма институция “българска държава”. Говоря за периода 1856, когато се появяват първите 3 читалища.
Имам информация, че и страните от Западна Европа се опитват да копират нашия пример. Това означава, че читалищата заслужават внимание и то точно като проява на гражданското общество.Функциите на читалището се променят в зависимост от времето и това е хубавото. Като проявление на гражданското общество,читалищното настоятелство, Общото събрание могат да вземат съответните решения и много бързо и адекватно на моментната ситуация, да променят дейността без това да противоречи на закона и устава на съответното читалище. Дейността се променя така, че да отговаря на изискванията на времето.
Когато се създават читалищата, тяхната основна задача е будителската функция – да просвещават местното население. Затова започват да се развиват читални и музеи, правят се театрални постановки. Типично за читалище “Пробуда” е че в началото на миналия век създава Народния университет, които също има просветни функции.

- Обръща ли Държавата и управляващите достатъчно внимание на читалищата?

- Все още е трудно да получим, това, което очакваме и да съответства на желанието ни да извършваме определена дейност. От две години читалищата са на държавна издръжка. Субсидията която получаваме за съжаление не е достатъчна за всички дейности. След последната регистрация на читалищата в страната бройката бе 3500 читалища. Това никак не е малко. С промените в закона е уточнено, че в населени места с под 500 жители, на читалищата се препоръчва да се превърнат във филиали на големите общински читалища, за да могат да функционерат по- лесно. Да могат да ползват културния продукт и билиотеките на големите читалища. Така те ще са част от голямото читалище. По този начин работят вече в Сунгурларе, Камено, Айтос, Средец . Това само помага и средствата по този начин се изразходват по целесъобразно.

Финасовата помощ която получаваме в момента е задоволителна, но тя не е всичко. Тя винаги е свързана със задачите, които си поставяме. Веднага след промените спряха да се финансират любителските колективи. Много от тях преустановиха работа, други се превърнаха в частни школи. Ако тези формации през тези години бяха съхранени, сега те щяха да са натрупали достатъчно опит и да имат своята аудитория.

-Днес едно от най- актуалните неща за които говорим е детската агресия. Как съумявате да привлечете толкова деца при вас?

- Имам своя теория и хората които работят с деца ще ме разберат най- добре. То е повече обръщение към родителите. Деца, които три пъти седмично, репетират в рамките на 2-3 часа и 4 пъти месечно са ангажирани с концертни прояви, колко време би им останало да мислят за други неща? Мисля, че нямат време, а и няма защо. Ще дам пример с децата които са в Ансамбъл “Атанас Манчев”. Там детето се занимава с нещо което само е избрало, там е обградено от свои приятели и съмишленици. Няма място нито за злоба, нито за завист. Цялата група прави нещо и всеки има своето място, всяко дете има еднакво важна роля. Всички са равнопоставени в изграждането на този творчески продукт. Когато излизат на сцена, всички се стремят да дадат най- доброто от себе си. Когато тези деца участват на конкурси и фестивали в страната или чужбина, те виждат резултата от своя труд . Виждат труда на родителите си, които се лишават от почивка за да ги водят на репетиции. Виждат труда на своя художествен ръководител. За тях е важно и удовлетворението което виждат в очите на публиката и нейните овации. Всичко това е резултат на продължителен труд и желание да се отдадат изцяло на това което правят.
Същото важи и за Клуб “Сезони”. Не може да с говори за завист между тези деца, защото когато участват на конкурси в цялата страна те се подкрепят един друг. Знам колко е важно за тях не само самите те да се представят добре, но и техните приятели с които заедно изграждат този клуб. За това на тези деца не им остава време нито за агресия, нито за противообществени прояви. Те намират удовлетворение в това което правят. И това е най- важното. Не е важно колко от тях ще станат професионални певци или танцьори.

- Със създаването на конкурса “Сезони” и в последствие на клуба, читалище “Пробуда” намери точната формула да ангажира децата. Как успявате да ги мотивирате вече 8 години ?

- Най- важното в тази дейност е да се докосне пулса на времето. Сезони не беше импулсивно решение.Ние много дълго мислихме какво трябва да направим. Това беше времето когато чалгата беше във възход. Тогава от всякъде звучеше “Радка пиратка”. В музикалните магазини липсваха песните на български поп и рок изпълнители. Събирането на всичките тези обстоятелства, анализа, търсенето на това, което би могло да привлече децата ни накара да направим тези първи крачки. Бавно и трудно- така се роди Националния конкурс “Сезони”. А година след това се роди и Клуб “Сезони”. Той обедини всички, които искат да пеят. В клуба има деца, които не искат да се явяват на конкурси. Те искат просто да пеят за удоволствие.Децата тук са обединени от общия интерес – музиката. През годините децата изградиха един невероятен усет към хубавата музика. Тук те изграждат и приятелски взаимоотношения. Ние също се чувстваме като приятели на тези деца. Говорим си на малки имена, споделяме си много неща. Разрешили сме им да ни задават въпроси от всякакъв характер без никакво ограничение. Това разбира се ни поставя в една много отговорна позиция.Винаги да се държим като приятели, но и като родители. Това са децата ни, нашите деца! И ние искаме те да бъдат добри хора. При нас агресията е непозната!


- В края на тази седмица предстои поредното издение на Националния конкурс “Сезони”. Какво ще предлижете на бургаската публика?

- Тази година “Сезони” има две издания. Пролет – лято беше през месец юни, а сега предстои есен – зима. С това идание се навършнат точно 8 години от първия конкурс или това е 34 издание на “Сезони”. През това време ние натрупахме много опит за малко години. През конкурса са минали над 2000 хиляди момчета и момчета на възраст от 4 до 19 години от цялата страна. След всяко издание остават все по- малко населените места, които не са имали свои представители на бургаска сцена.
Като организация няма нищо ново. По интересно е, че за първи път от както е създаден конкурсът най- голяма е групата на участниците от 14 до 19 години. До момент в тази група имаме заявка от 24 участника.
За пъви път ще има участници от град Дебелец и от село Свети Влас.
Традиционно участие ще вземат деца от Добрич, Шумен, Сливен, Варна, Пловдив, София, Велико Търново, Горна Оряховица, Карнобат, Царево. Бургас ще има представители във всяка възрастова група и то сериозно присъствие. При 5 годишните ще имаме и дебютанти.

- Получавате ли помощ от професионални музиканти?

-

- Изключителни благодарности към екипа на Стефан Диомов. Децата от Клуб “Сезони” винаги са ангажирани когато се правят големи промоции, ангажирани са за Националния конкурс “Бургас и морето”.
Винаги когато имаме нужда Стефан Диомов е на разположение. Вече 8 години, той е и председател на журито на Националния конкурс “Сезони”. И това е от любов към децата и към това което правят. Благодарни сме и на Тони Димитрова, Руслан Карагьозов, Росен Сеновски, Пламен Ставрев и на целия “Горещ пясък”. Винаги когато сме се обръщали с професионална молба сме срещали разбиране и помощ.
Конкурсът “Сезони” има жури, което е само от бургаски творци. Това го няма никъде в България. Нашите деца се чувстват невероятно горди, че имат непрекъснат досег с такива хора.

- През 2005 година Читалище “Пробуда” има юбилей. Имате ли вече идеи за празничните прояви?

- Да, 2005 година е белязана за нас с няколко юбилея. Предстои 35 издание на Националния конкурс “Сезони”, което съвпада с годишното издание на конкурса и ще бъде в края на месец март. Ще празнуваме и 60 години от създаването на Ансамбъл “Атанас Манчев”. А есента ще бъде и голямото честване с което ще отбележим 125 години от съществуването на Читалище “Пробуда”.

През цялата година сме предвидили всички звена , които работят в Читалището да имат възможност да се покажат. Само за библиотеката предвиждаме 5 изяви различни по характер. Ще ги запазим за сега в тайна защото държим те да са един реверанс към нашите читатели. Надявам се да се справим , а също така да намерим и повече спонсори.