Кустурица смъкна маската на лицемерието

“Животът е чудо” ме изцеди до последно, казва геният от Балканите за новата си лента
Емир Кустурица жестоко осмива войната в новия си филм "Животът е чудо". Както пише авторитетният швейцарски вестник "Нойе Цюрхер цайтунг", тираничният сатирик от Балканите направо смъква гащите на лицемерието. Страхотният кинаджия бяга от патоса, патриотарския възторг и легендите за фронтовото мъжко приятелство. "Ще банкрутираме!", вайка се в началото гробар някъде зад кадър. После местният пощаджия намира един от своите адресати смлян на кайма в короната на дърво. Във ваната седи кафява мечка. Всичко това е всекидневие в магически-реалистична гранична община в Босна и Херцеговина през 1992-ра. Откриването на жп линията, която трябва да отвори пътя към бъдещето, непрекъснато се забавя поради алчността и жестокостта на хората. По недовършените релси се влачат само брички, дрезини и парни машини, предвождани от кмета. Понякога коловозът е блокиран от хронично влюбено магаре. Разни типове стрелят по кока-кола, поставена върху главата на един от тях, и понякога уцелват именно нея, а не празната бутилка. Вечната балканска чалга от филмите на Кустурица е в пълния си блясък. Ако големият Фредерико Фелини превърна киното в цирк, то Кустурица го превръща в карнавално шествие - бароково, вулгарно, изморително. Случайно или нарочно кадрите преминават гъски, а класически балкански и тъмни субекти нямат почивен ден - като корумпираните политици, мазни като сланина във вестник, или госпожа Ядранка, бивша оперна дива, която се разхожда в розова хавлия и се мисли за Ана Каренина. Виртуозно реализираното зрелище достига апотеоза си във футболен мач, който се изражда в побой между крещящите и люшкащи се маси, пияни от национализъм. Кустурица обаче този път не взима позиция, остава само страничен наблюдател. Единственото му послание е, че дори в най-тежките времена в края на тунела има светлинка - любовта. "Не описвам разпадането на Югославия, а разказвам истории за хора, които са го преживели на гърба си и са пострадали от него. Може би звучи малко налудничаво, но така е на Балканите. Те са смесица между Шекспир и братята Маркс. Беше огромно предизвикателство да обединя темите за войната и за любовта. Когато режисьорът иска да бъде разбран от широката публика, той трябва да постави своя личен печат. В моя филм има само две кратки военни сцени, които трябва да подчертаят интензивността на интимните. Не беше лесно, но мисля, че успях. Във времена, в които Холивуд непрекъснато бълва филми за облени в кръв великани или за роботи, които се опитват да унищожат човечеството, е особено важно да се поставят акценти, стигащи до масовата публика", казва Кустурица в интервю за германския вестник "Кьолнер Щаданцайгер", цитирано от БГНЕС. Кустурица не пропуска да припомни и заслугите на музикалната си банда No Smoking Orchestra. "Концертите ни не са просто шоу, а вечери, през които се опитваме да заразим слушателите с магията на Балканите - дива, пълна с хумор, често пъти меланхолична. Всеки е неповторим виртуоз на своя инструмент, а изпълненията са смес от традиционната ни музика, рок и дори щипка пънк. Подобно нещо досега в Европа не е имало и едва ли някога пак ще има. Или поне - не с такава интензивност". Преди световната премиера на "Животът е чудо" Кустурица препоръчва на киноманите да се подготвят за срещата си с Балканите, след която нищо вече няма да е същото. "Предстои ни световно турне с музиката от новия филм, което ще продължи до средата на идната година. След това сигурно ще се чувствам като стогодишен старец и ще трябва да си почина, за да събера сили. Последният филм беше най-трудното нещо, което съм правил в живота си. Той изцеди и последната капка сила от мен. Само музиката ме крепи и ме възпира да почукам на вратата на пластичния хирург", казва световноизвестният босненец.