Акве калиде – когато земята говори, а водата помни

Декември 2025 донесе новина за Бургас – археологическите проучвания на Акве калиде – Термополис приключиха успешно. Без фанфари, и все пак с онова усещане, че под града ни отново е излязла на повърхността още една история. Финансирани от Община Бургас, разкопките добавиха нови страници към летописа на място, което от векове е лекувало тела.

Основният археологически сезон – от юли до септември – беше посветен на североизточната част на римската и ранновизантийска баня. Работата естествено продължи започнатото още през 2022 г., когато археолозите навлязоха във вътрешността на банския комплекс. През 2025 г. те стигнаха още по-далеч - на юг и югозапад, почти докосвайки турската баня и съвременните стопански постройки.

Сякаш пластовете време се подадоха един към друг, за да си припомнят, че някога са били едно цяло.

Подпочвените води, разбира се, не улесниха задачата. Знаем, че в Бургас сме свикнали водата да е част от разговора – и този път тя не спря археолозите. Напротив. Разкриха се тухлени подови нива около античен и средновековен басейн, появи се съоръжение за открито течаща вода в ъгъла на нимфеума, а северното рамо на ранновизантийската баня показа нови, непознати досега детайли.

Истинската изненада дойде от дълбочина - част от римски мраморен басейн, скрит под по-късни антични и средновековни преустройства. Археологическият сондаж разкри три запазени стъпала от полиран мрамор - гладки, елегантни, сякаш излезли от друг свят. Те „говорят“ с вече частично проучен басейн от 2015 г. и обещават пълно разкриване, когато дойде моментът и съвременните надстроявания отстъпят място на миналото.

Есента - от октомври до началото на декември - донесе нов фокус. Археолозите излязоха и извън основния комплекс, във връзка с инвестиционното намерение за изграждане на външен открит басейн. И там земята не остана безмълвна: потвърден бе плътен средновековен културен пласт от XI–XIII век – познат, но все така богат и красноречив.

Сред находките изпъкват монети, оловни печати, изящна византийска художествена керамика от X–XIII век. Някои от печатите ни връщат в XI век, други - още по-рано. Един от тях носи името на патрикий Николай, друг – на стратег, а най-впечатляващият свързва мястото с българския владетел цар Петър.

Появява се и персийски селадон от XII век - доказателство, че Акве калиде не е било периферия, а част от широки културни и търговски връзки. Рядка за региона е и монета на император Лъв VI. А около един от басейните - цял „монетен разговор“ между Месамбрия и Аполония Понтика, чиито монети съставляват над една трета от всички антични находки. Средновековието пък ясно заявява присъствието си с множество монети от времето на Алексий I Комнин и особено от първите десетилетия на XIII век.

Всичко това още веднъж доказва онова, което Бургас интуитивно знае:
Акве калиде е живо място.

Използвано, преустроявано, надграждано – римско, византийско, българско, османско. История, положена пласт върху пласт, понякога нарушавана от по-късни строежи, но никога изчезнала напълно.

Днес предизвикателството е същото, каквото е било винаги: как да съчетаем опазването с живота, миналото с настоящето. Акве калиде ни напомня, че това не е лесно, но е възможно.
И че понякога, за да разбереш града си, трябва просто да се наведеш – и да чуеш какво разказва земята.